"Тиха нощ, свята нощ" на 200 години - една неразказана история

И тази Коледа няма да мине без да чуем поне веднъж песента "Тиха нощ, свята нощ". Преведена на над 330 езика, днес тя е позната в почти всички страни по света.

Утре песента има рожден ден, за който обаче знаят малцина. В началото хората мислили, че е тиролска народна песен, по-късно се разбрало, че си има автори.

Как земетресение в Индонезия, накарало един австрийски свещеник да напише текста? Защо трябвало да се счупи органът в храма му, за да получи текста музика? И как песента се превърнала в примирие между немци и англичани по време на войната? За всичко това разказва Благой Цицелков в "Денят започва".

Изригването на един вулкан през 1816 година в Индонезия се превръща в причина за създаването на песента "Тиха нощ, свята нощ". Мощното изригване, поражда глобални климатични аномалии. Над Европа и Северна Америка настъпва вулканична зима. Необичайният студ води до редица поражения. Цената на зърното се повишава 10 пъти. Хората масово гладуват. Светлината сякаш си е отишла.

Един млад свещник в градчето Мариапфар, Австрия, търси начин да върне вярата в гладните хора.

"Така той написва текста, защото търси начин да повдигне духа на бедните и гладните", разказва Армин Ян Хомфън, музикант.

Свещеник Йозеф Мор написва стиховете за светлината на Витлеемската звезда, символ на Христовото Рождение, знак за спасението на човеците. Младият свещник отнася със себе си стиховете в родния си град - Оберндорф. Така две години по-късно те ще се превърнат в познатата и обичана днес песен - "Тиха нощ, свята нощ".

"На Бъдни вечер се развалил органът в храма, службата нямало да има музика. Свещеникът взима текста и го носи на свои приятел, бързо написал музиката. И имало служба", продължава разказа Армин Ян Хомфън.

За това и днес за рождена година на песента се приема 1818 година. Според музиканта Армин Ян Хомфън, роден и отраснал в Австрия, за рождена година на песента, трябва да приемаме 1816 година.

"Тази година песента има 200 години юбилей. Тя е написана през 1816", настоява той.

През 1831 година "Тиха нощ, свята нощ" се появява за първи път в два песенни сборника, издадени в Берлин и Дрезден. Срещу имената на авторите пишело - неизвестни. След като природните стихии се превърнали в повод за създаването на песента, войните на Стария континент я разпространили между народите.

През 1851 година пруският крал Фридрих Вилхелм IV заповядал да бъдат открити създателите на песента, защото бил влюбен в нея. Търсенето не отнело много време. Със задачата по търсенето бил натоварен директорът на хора в австрийския град Залцбург. Докато размишлявал как да открие авторите, направил забележка на едно от момчетата, че не пее правилно коледната песен. Момчето му отговорило, че то знае по-добре как тя се изпълнява, тъй като баща му я написал. Така композиторът вече бил ясен - Франц Грубер, а като автор на текста бил записан свещеникът Йозеф Мор. Всички приели обаче годината на първото изпълнение за рождена на песента.

Днес в Оберндорф върху църквата "Свети Николай" има надпис в памет на двамата създатели на песента. Текстът и мелодията днес са познати в целия свят. Първото и голямо представяне с още неизвестни автори, било пред кралския двор в Лондон през 1827 година, по-късно в Москва през 1831 и в Ню Йорк през 1839. Песента е била изпята едновременно на немски и на английски език по време на Коледното примирие през 1914 година по време на Първата световна война, защото текстът и мелодията били познати на войниците и от двете страни на фронтовата линия.

"През коледните дни няма война. Всички са смирени пред светлината на празника и силата на песента", казва Армин Ян Хомфън.

С времето песента "Тиха нощ, свята нощ" се разделила с три от куплетите си.

"Германците, австрийците не пеят всички копхелит, аз разбира се, мога всичките шест", споделя Армин и допълва: "Тази непозната част от текста гласи: "Тиха нощ, свята нощ, която дава здраве на света, тиха нощ, свята нощ, от горе се спуска помощта на Бог, защото Иисус е Богочовек."

Според Армин Ян Хомфън музиката, дава чувстване на индивидуалния човек.

Музиката е дар, а тази песен - светлина, символ на обединението и смирението на хората, пред Раждането на Господния син - Иисус Христос, Този, когото Бог изпрати, за да спаси нас - грешните хора.