Ексклузивно: актьорът-легенда Гойко Митич

Гойко Митич: Мисля, че всички балкански народи като че ли мъничко си приличаме с индианците, имаме някои общи черти и най-вероятно зад това се крие успехът на тези филми.

"Снимали сме много пъти в България. Снимали сме на Камчия, на Балчик, към Бургас. Много снимки сме направили в България - чудесна природа. Това също е помагало да ги използваме като индиански терени", споделя актьорът.

Гойко Митич: Тези филми са на исторически основа. В тях аз не съм играл някакви личности, които са измислени. Например, героят на Карл Май Винету не е съществувал, не е живял. Героите, които аз съм играл - Оцеола (снимали сме го в България също), Текумзе, Улцана, Токай-Ито, това са герои, които са живели и това е тяхната история - борбата на индианците за тяхното оцеляване. Това, което се е случило с индианците, е ужасно, това е геноцид.

Наскоро "вечният индианец " Гойко Митич за първи път в кариерата си изигра и герой от собствената си националност - сръбски полицай, който минава през драмите около Косово и натовската военна операция преди две десетилетия в сръбско - руската копродукция "Балкански рубеж".

Гойко Митич: Това е един много потресаващ филм. Когато човек види този филм, той си казва: "Война не ни трябва". Това, което се е случило в Югославия, когато е разделяна, това, което се е случило в Сърбия, когато са я бомбардирали без повод, това е една неправда. Значи какво сме станали ние на Балканите - европейски индианци? Това е!

- Когато се разпада Германската демократична република и ДЕФА, вие започвате да играете повече в театъра и по-малко в киното...

Гойко Митич: В театъра доста. В продължение на 15 години съм играл Винету . Това е в Бад Зегеберг към Хамбургер. То е амфитеатър, събирал е 8000 зрители и е бил чудесен спектакъл. Изиграл съм 1024 представления. Страшно много... освен това имаше телевизионни сериали, филми... доста роли съм изиграл и там.

Кое изкуство предпочитате?

Гойко Митич: И двете! Филмът се снима, зрителите го гледат, а аз не знам как реагират. След това, като пишат писма или когато имам среща с хората, узнавам как е минал филмът. В театъра аз играя, в края има ръкопляскане или... Най-добрата роля, която съм изиграл в театъра, е Зорба Гъркът. Беше мюзикъл. Значи трябваше да пея, да танцувам ... сиртаки.... Ето, танцът сиртаки се създаде в този филм. Сиртаки иначе не е имало в Гърция... И сега играят сиртаки. Това е страшна роля, чудесна. Играл съм космонавт, много роли, телевизионни сериали, например "Архив на смъртта" - снимали сме го в България. Беше много интересно. Спомням си... бате Митко ни носеше храната. Бяха много хора, а бате Митко беше такъв педантичен, специален... бяхме приятели. Питам го: "Бате Митко, какво ще има утре за ядене", а той: "Ще намерим!" Още когато бях студент, по това време в Белград се снимаха много европейски филми. За нас, студентите, това беше възможност да изкараме малко пари. Така и започнах. В първия филм бях дубльор на английски актьор. Беше филм от стари времена, а ролята беше на рицар с едно такова копие, с един щит. Аз седя на коня, само с два пръста мога да държа юздата, а зад мен - 200 коня. Аз съм отпред. Ако бях паднал, нямаше да е толкова хубаво, но не паднах. След това приемах малки роли, после все по-големи и по-големи и накрая този филм "Синовете на Великата мечка" на ДЕФА който приех, как да кажа, като че ли ми даде насока в живота. И така останах в киното. Първи филм, втори, трети... 12 броя само на индианска тема, а после и други.

- Познавате ли Джоко Росич?

- Гойко Митич: Джоко Росич? Как да не го знам! Знам го. Ние сме снимали филм за германската телевизия. Мисля по Карл Май. Бяхме на река Амударя... към Афганистан. Много хубав човек беше Джоко Росич.

"Сега съм на 79. Искам и за себе си малко време да имам. Затова сега искам по-малко да работя. Е, ако е някоя хубава роля... добре, ще я направя", признава Гойко Митич.

Актьорът допълва, че винаги е бил много радостен, когато е снимал в България и се е чувствал като у дома.

Гойко Митич: На всички зрители на Българската държавна телевизия пожелавам всичко хубаво... и до скоро!