Енергийните приоритети на България и ситуацията в Украйна

Какви са енергийни приоритети на България в момента? Какви са основните ни енергийни интереси, свързани със ситуацията в Украйна? Заплашва ли ни газова криза и изобщо какви са рисковете за нас в тази обстановка?

На тези и други въпроси на водещия на "н3Dеля х3" Андрей Захариев отговориха проф. Атанас Тасев - енергиен експерт, Димитър Иванов от Движението за енергийна независимост и енергийният експерт Христо Казанджиев.

В тази сложна и тревожна ситуация е важно България да изгради по бърз и категоричен начин своята енергийна сигурност, да намали енергийната зависимост от Русия максимално. Това е основата на нашето бъдеще, заяви Димитър Иванов и добави, че спешно Европа трябва да се обърне към своите ресурси, които не са големи, но пък има възможност за добиване на шистов газ, в частност и България, в частност и Украйна.

Проф. Атанас Тасев припомни, че по последни данни общата енергийната зависимост на България е по-ниска отколкото средноевропейската. Когато говорим за газа, нещата рязко се променят - нашата зависимост по отношение на газовите доставки достига 92%, което ни изключително уязвими по отношение на всякаква политическа нестабилност по трасето на единствената засега тръба, добави той. България разполага с ресурс от шистов газ и вбъдеще това е един от резервите, за да се повиши газовата ни независимост, отбеляза проф. Тасев.

От гледна точка на официалната методология България не е с такава енергийна зависимост както други страни, поради факта че към момента се счита, че атомната енергия не е външна енергия - произведената ел. енергия от АЕЦ "Козлодуй" се приема за произведена от вътрешен източник, обясни Христо Казанджиев и добави, че енергийната зависимост много повече от 39%. Проблемът с диверсификацията на доставките датира на повече от 15 години и към настоящия момент абсолютно нищо не е направено, освен няколко проекта в начална фаза, като реалистичните не се разработват, а ако се развиват - като проекта с Турция, се прави, за да се осигурят аварийни, а не търговски доставки, отбеляза експертът и обобщи: "Към момента наблюдаваме твърде много говорене, твърде малко правене и то правене в непродуктивна посока."