В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News
Годишен отчет на СЕМ
09:15, 05.11.2015
"Кръстникът Live in Concert"
09:15, 04.11.2015
Нови формули на властта
09:15, 03.11.2015
Култура на натиска
09:15, 02.11.2015
Между философията и гражданското образование
09:15, 30.10.2015
Кой победи в четвъртия епизод на "Ръкописът"?
09:15, 29.10.2015
Изложба на Пикасо
09:15, 28.10.2015
Граждански протест - ресурси и цели
09:10, 27.10.2015
"Съдилището" с голямата награда на Heartland Film Festival
09:15, 26.10.2015
Книгата "Европа и ислямът" на Франко Кардини
09:12, 22.10.2015
Кино и реклама, туризъм и бизнес
09:31, 21.10.2015
Филм за проф. Владислав Икономов
09:15, 20.10.2015
Антична Сердика - цени и ценности
09:15, 19.10.2015
Стартира 50-ият сезон на Театър 199
09:45, 16.10.2015
Недко Солаков между Франкфурт и Истанбул
09:18, 15.10.2015
Филмът "С лице надолу"
09:20, 14.10.2015
Наградите на фестивала "Златна роза"
09:15, 13.10.2015
За "Кухнята" и поколенията
09:25, 12.10.2015
Музикален фестивал "Жълтите павета"
09:15, 09.10.2015
Клаудия Кардинале в България
09:10, 08.10.2015
Дни на италианската култура
09:15, 07.10.2015
В криза ли е висшето образование у нас?
09:15, 06.10.2015
Авторското право в ерата на социалните мрежи
09:20, 05.10.2015
Кинофабрика – „Непотребни истории от вчерашния ден”
09:28, 02.10.2015
Започна “Ръкописът” по БНТ1
09:15, 01.10.2015
Започва "Ръкописът" на БНТ1
09:25, 30.09.2015
Последни броеве
Годишен отчет на СЕМ
09:15, 05.11.2015
"Кръстникът Live in Concert"
09:15, 04.11.2015
Нови формули на властта
09:15, 03.11.2015
Култура на натиска
09:15, 02.11.2015
Между философията и гражданското образование
09:15, 30.10.2015
Кой победи в четвъртия епизод на "Ръкописът"?
09:15, 29.10.2015
Изложба на Пикасо
09:15, 28.10.2015
Граждански протест - ресурси и цели
09:10, 27.10.2015
"Съдилището" с голямата награда на Heartland Film Festival
09:15, 26.10.2015
Акценти
В петък слънчево, сутринта на места с мъгла
20:30, 11.12.2025
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
