В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News
Ден на българското кино
09:00, 13.01.2016
Музикален авангард
09:15, 12.01.2016
Филмовите награди "Златен глобус 2016"
09:15, 11.01.2016
"Омразната осморка"
09:15, 08.01.2016
Политическата сатира
09:15, 07.01.2016
"Красотата" - нов клип на Белослава
09:15, 06.01.2016
Споделената трапеза
09:15, 05.01.2016
Музика по празниците - клишета и алтернативи
09:16, 04.01.2016
Как говорихме през 2015 година
09:20, 31.12.2015
Каква беше културната 2015 година
09:15, 30.12.2015
Духът на Испания в празничен концерт за Нова година
09:15, 29.12.2015
Концерт на Babyface Clan и Анимационерите
09:15, 28.12.2015
Финалът на "Ръкописът" - победителят
09:15, 24.12.2015
Читалищата - огнища на духовните традиции
09:15, 23.12.2015
Star Wars мания
09:15, 22.12.2015
Новата българска музика - проблеми и решения
09:15, 21.12.2015
Краят на авторското право
09:15, 18.12.2015
Код кино
09:15, 17.12.2015
Книгата “Документи” на Натан Гринберг
09:15, 16.12.2015
Концерт на Белослава - "Времето за мен си ти"
09:15, 15.12.2015
Lord Of The Rings in Concert
09:15, 14.12.2015
Бъдещият главен архитект на София през погледа на обществото
09:15, 11.12.2015
Изкуството на комедията
09:15, 10.12.2015
Жорди Галсеран в България
09:15, 09.12.2015
43-ти Софийски международен панаир на книгата
09:15, 08.12.2015
5 години "Денят започва с култура"
09:05, 07.12.2015
Филмът на Раду Жуде "Aferim!"
09:14, 04.12.2015
Последни броеве
Ден на българското кино
09:00, 13.01.2016
Музикален авангард
09:15, 12.01.2016
Филмовите награди "Златен глобус 2016"
09:15, 11.01.2016
"Омразната осморка"
09:15, 08.01.2016
Политическата сатира
09:15, 07.01.2016
"Красотата" - нов клип на Белослава
09:15, 06.01.2016
Споделената трапеза
09:15, 05.01.2016
Музика по празниците - клишета и алтернативи
09:16, 04.01.2016
Как говорихме през 2015 година
09:20, 31.12.2015
Акценти
DARA ще представи България на „Евровизия 2026“ с песента „Bangaranga“
00:36, 01.03.2026
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
