В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News
„Литературен вестник" на 35 - 02.03.2026
12:51, 27.02.2026
Филмът „Последните концлагеристи от Белене“ на "София филм фест 2026"
11:00, 27.02.2026
Състоянието и развитието на музикалната индустрия в България
11:00, 26.02.2026
Новият български филм "Жени извън употреба"
11:00, 25.02.2026
"Мухи без глави" - невъзпитана комедия на режисьора Теди Москов
11:00, 23.02.2026
Новият български филм "Брънч за начинаещи" е вече в кината
11:00, 18.02.2026
Пътуващата изложба „Evrovizion. Crossing Stories and Spaces“
11:00, 17.02.2026
Защо МОН гони студентските организации от Студентския дом
11:00, 13.02.2026
Дискусия "Какво може държавата?" в СУ
11:00, 12.02.2026
Двуезичното издание на „Юлий Цезар“ от Уилям Шекспир
11:00, 11.02.2026
“Трябва и някакво действие, Хамлете” - премиера в "Сфумато"
11:00, 10.02.2026
Белослава и Руши представят своя нов съвместен проект
11:00, 09.02.2026
Инициативата "Весела Китайска нова година"
11:00, 06.02.2026
„Книгите на Яков“ на Олга Токарчук
11:00, 05.02.2026
Премиера на спектакъла “Канкун” от Жорди Галсеран
11:00, 04.02.2026
Психологическите типове на Карл Густав Юнг в киното
11:10, 03.02.2026
Наградата "Образ и текст" в памет на доц. Ружа Маринска
11:00, 02.02.2026
Премиера на "Няма проблем" от Дейвид Айвс
11:00, 30.01.2026
Премиера на "Жената конбини" в Народния театър
11:00, 29.01.2026
Френският мюзикъл “Дон Жуан” на българска сцена
11:00, 28.01.2026
„3.0 килограма щастие“ тръгва официално по кината
11:00, 27.01.2026
Празничен концерт „270 години Моцарт“
11:00, 26.01.2026
Ангел Заберски с майсторски клас в НБУ
11:00, 23.01.2026
„Албион“ на Майк Бартлет с премиера в Младежкия театър
11:00, 22.01.2026
Българското участие на 61. Венецианско биенале за изкуство
11:00, 21.01.2026
Последни броеве
„Литературен вестник" на 35 - 02.03.2026
12:51, 27.02.2026
Филмът „Последните концлагеристи от Белене“ на "София филм фест 2026"
11:00, 27.02.2026
Състоянието и развитието на музикалната индустрия в България
11:00, 26.02.2026
Новият български филм "Жени извън употреба"
11:00, 25.02.2026
“Plovdiv Jazz Fest `2026”: Световни имена, безплатни концерти и работилници за млади музиканти
11:00, 24.02.2026
"Мухи без глави" - невъзпитана комедия на режисьора Теди Москов
11:00, 23.02.2026
Филмът „Аврора“ на Георги Стоев – Джеки и Никола Бошнаков на "София Филм Фест 2026"
11:00, 20.02.2026
Новият български филм "Брънч за начинаещи" е вече в кината
11:00, 18.02.2026
Пътуващата изложба „Evrovizion. Crossing Stories and Spaces“
11:00, 17.02.2026
Акценти
Слънчево над по-голямата част от страната
12:30, 27.02.2026
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
