В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News
52. Международен панаир на книгата - 08.12.2025
13:59, 05.12.2025
Музикалният проект “Теодосий Спасов и приятели” тръгва на турне
11:00, 05.12.2025
Нов албум на група "Остава"
11:00, 04.12.2025
Конкурс за проект за българското участие във "Венецианско биенале '2026"
11:00, 03.12.2025
Представлението "Тела на властта" в "Топлоцентрала"
11:00, 02.12.2025
39. Новогодишен музикален фестивал
11:00, 01.12.2025
Премиера на “Кабаре” в Музикалния театър
11:00, 28.11.2025
760 години от рождението на Данте Алигиери
11:00, 27.11.2025
Съвременните сценични изкуства и липсващите пространства за тях
11:00, 26.11.2025
„Камшичен вятър“ – сайт-спесифик (не)театрално риалити
11:00, 25.11.2025
Филмът "Рожден ден" вече по кината
11:00, 24.11.2025
Стихосбирката “100 стихотворения” на Тил Линдеман
11:00, 21.11.2025
Изложба "Спирка София: Пазарни дни" на Константин Вълков
11:00, 20.11.2025
Премиера на представлението „Друг човек“ в „Сфумато“
11:00, 19.11.2025
Премиера на филма „Душа на актьор“
11:00, 18.11.2025
Фестивал за съвременен танц „Derida Dance Fest“
11:00, 17.11.2025
„Такъв е животът“ - песните на Стефан Димитров
11:00, 14.11.2025
Теодора Димова с наградата "Богдан Богданов" за 2025 г. на НБУ
11:00, 13.11.2025
Културните политики на Кралство Дания
11:00, 12.11.2025
Операта „Андре Шение“ открива Фестивала на оперното и балетното изкуство
11:00, 11.11.2025
Започва Kиномания 2025: Какво да гледаме
11:00, 10.11.2025
Панорама на Джоана Мъри-Смит в България
11:00, 07.11.2025
Есенно издание на SoFest - какво да очакваме
11:00, 06.11.2025
Втори том на "Ходене по буквите" - премиера на 9 ноември в кино "Одеон"
11:00, 05.11.2025
Годишни награди на Портал Култура
11:00, 03.11.2025
Първо издание на фестивала "10.11"
11:00, 31.10.2025
„Контури на един живот“ на Яп Робен
11:00, 30.10.2025
Последни броеве
52. Международен панаир на книгата - 08.12.2025
13:59, 05.12.2025
Музикалният проект “Теодосий Спасов и приятели” тръгва на турне
11:00, 05.12.2025
Нов албум на група "Остава"
11:00, 04.12.2025
Конкурс за проект за българското участие във "Венецианско биенале '2026"
11:00, 03.12.2025
Представлението "Тела на властта" в "Топлоцентрала"
11:00, 02.12.2025
39. Новогодишен музикален фестивал
11:00, 01.12.2025
Премиера на “Кабаре” в Музикалния театър
11:00, 28.11.2025
760 години от рождението на Данте Алигиери
11:00, 27.11.2025
Съвременните сценични изкуства и липсващите пространства за тях
11:00, 26.11.2025
Акценти
Повишаване на дневните температури
20:30, 07.12.2025
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
