В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News
Георги Господинов в „Естествен филм“, 03.04.2026
14:45, 02.04.2026
147 години от обявяването на София за столица на България
10:00, 02.04.2026
Първият комедиен филмов фестивал "Е, и?" в Дома на киното в София
11:00, 31.03.2026
НАТФИЗ чества 150 години от рождението на Кръстьо Сарафов
11:00, 30.03.2026
Найден Тодоров с проект за реформиране на културния сектор
11:00, 27.03.2026
„Сцена на талантите“ - нов проект на „Кантус фирмус“
11:00, 26.03.2026
„Размисли...“ – 80 години Стоян Цанев
11:00, 25.03.2026
“Построено на геометричен принцип” - изложба в СГХГ
11:00, 24.03.2026
Литовският моноспектакъл The Saint в РЦСИ "Топлоцентрала"
11:00, 23.03.2026
Филмът "Господинът и господа търговците на сирене" на Стефан Щерев
11:00, 20.03.2026
Филмът “Трите урни” на Джон-Пол Дейвидсън и Стивън Уорбек
11:00, 19.03.2026
Филмът “Два рояла” на Арно Деплешен с прожекции на СФФ 2026
11:00, 18.03.2026
Филмът "Процесът на Хайн" в Дома на киното
11:00, 17.03.2026
Премиера на „Влюбените“ на Мила Искренова в Народния театър
11:00, 16.03.2026
Новият игрален сериал на БНТ "Ком-Емине"
11:00, 13.03.2026
30 издание на Международния "София филм фест"
11:00, 12.03.2026
“Кръстопътища” - премиера на Балет “Арабеск”
11:00, 11.03.2026
Първата детска и семейна енциклопедия "Витоша"
11:00, 10.03.2026
“Интервю с една прима” - филм за балерината Вера Кирова
11:00, 09.03.2026
"Sofia Lights" – магическата реалност в парка на Военна академия
11:00, 06.03.2026
100 години от рождението на Александър Денков
11:00, 04.03.2026
110 години от основаването на дадаизма и 35 години “Литературен вестник”
11:00, 02.03.2026
Филмът „Последните концлагеристи от Белене“ на "София филм фест 2026"
11:00, 27.02.2026
Състоянието и развитието на музикалната индустрия в България
11:00, 26.02.2026
Новият български филм "Жени извън употреба"
11:00, 25.02.2026
Последни броеве
Георги Господинов в „Естествен филм“, 03.04.2026
14:45, 02.04.2026
147 години от обявяването на София за столица на България
10:00, 02.04.2026
Концерт на норвежкия тромпетист Нилс Петер Молвер и неговото трио в София
11:00, 01.04.2026
Първият комедиен филмов фестивал "Е, и?" в Дома на киното в София
11:00, 31.03.2026
НАТФИЗ чества 150 години от рождението на Кръстьо Сарафов
11:00, 30.03.2026
Найден Тодоров с проект за реформиране на културния сектор
11:00, 27.03.2026
„Сцена на талантите“ - нов проект на „Кантус фирмус“
11:00, 26.03.2026
„Размисли...“ – 80 години Стоян Цанев
11:00, 25.03.2026
“Построено на геометричен принцип” - изложба в СГХГ
11:00, 24.03.2026
Акценти
Затопляне в края на тази и началото на новата седмица
06:00, 03.04.2026
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
