В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News
Денят на независимостта
11:00, 22.09.2025
Витоша в българската литература
11:00, 19.09.2025
Изложбата “Димитър Яранов – 1964-2024 г.” в галерия “Академия”
11:00, 18.09.2025
Премиера на „Последният час на Мерилин Монро“
11:00, 16.09.2025
43. фестивал на българския игрален филм "Златна роза"
11:00, 15.09.2025
Есенно издание на "Софийски музикални седмици"
11:00, 12.09.2025
Наградата за литературен превод „Виктор Пасков”
11:00, 11.09.2025
“Топлоцентрала” открива четвърти сезон с български и световни премиери
11:00, 10.09.2025
25 години от премиерата на "Танцьорка в мрака"
11:00, 08.09.2025
"The Duke Ellington Orchestra" в София по покана на НМА
06:00, 30.06.2025
Криминалната музикална мистерия "Записки на жената призрак"
11:00, 27.06.2025
"По вода": мотото на шестия "Топло фест"
11:00, 26.06.2025
„Ноктюрно“ - изложба на Данаил Дечев (1891 – 1962)
11:00, 25.06.2025
Камерен ансамбъл "Софийски солисти" закрива сезона си с концерт
11:00, 24.06.2025
Книгата „Драматургия на разотиването“
11:00, 23.06.2025
Деян Донков в криминалната комедия "Гнездото на гарвана"
11:00, 19.06.2025
Спектакълът „Дългата сянка на Алоис Брунер“ от Мудар Алхаджи
11:00, 18.06.2025
Изложбата “Васил Иванов (1909-1975 г.) - рисунка" в галерия “Нюанс”
11:00, 17.06.2025
100 години от рождението на актьора Георги Парцалев
11:00, 16.06.2025
90 години от рождението на Христо Явашев – Кристо
11:00, 13.06.2025
Артвечеря BLACK DOTS на 13 юни в София
11:00, 12.06.2025
Валентин Колев (1948 – 2023). Мистерията на живописта
11:05, 11.06.2025
Късометражният филм „Земята, която не спи“ с премиера в Кан
11:00, 10.06.2025
Концертът „Кадифени ноти“ на Камелия Тодорова на 10 юни
11:00, 09.06.2025
Последни броеве
Денят на независимостта
11:00, 22.09.2025
Витоша в българската литература
11:00, 19.09.2025
Изложбата “Димитър Яранов – 1964-2024 г.” в галерия “Академия”
11:00, 18.09.2025
"Лицето на ближния" по "Идиот" на Достоевски е първата премиера за сезона в "Сфумато"
11:00, 17.09.2025
Премиера на „Последният час на Мерилин Монро“
11:00, 16.09.2025
43. фестивал на българския игрален филм "Златна роза"
11:00, 15.09.2025
Есенно издание на "Софийски музикални седмици"
11:00, 12.09.2025
Наградата за литературен превод „Виктор Пасков”
11:00, 11.09.2025
“Топлоцентрала” открива четвърти сезон с български и световни премиери
11:00, 10.09.2025
Акценти
Облачно с максимални температури между 7° и 12° на студентския празник
06:00, 08.12.2025
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
