В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News
Международен филмов фестивал Бургас 2026 - 23.06.2026
13:28, 22.06.2026
Кинофестивалът "Свети Влас Филм Фест"
11:00, 22.06.2026
Концертът “Отломки и сънища” в камерна зала "България"
11:00, 19.06.2026
Светът, погледнат през книгите - говори писателят Георги Господинов
11:00, 18.06.2026
Представянето на тритомното издание „Писателите и Народният съд“
11:00, 17.06.2026
„Каварненски разкази“ на Здравка Евтимова
11:00, 16.06.2026
Книгата „Българският Чернобил. Археология на моралната нищета“
11:00, 15.06.2026
Целите на новосформираното сдружение “Независим културен сектор”
11:00, 12.06.2026
Как София би спечелила домакинството на „Евровизия“
05:45, 11.06.2026
Спектакълът „Оперна Галактика – Минало и Бъдеще“
11:00, 10.06.2026
Кампанията на БНР "Българските посланици на културата"
11:00, 09.06.2026
„Технологии на чувствата“ - книга на Ева Илуз
11:00, 08.06.2026
Летният сезон на Държавна опера Стара Загора
11:00, 05.06.2026
100 години от рождението на Константин Коцев
11:00, 04.06.2026
100 години Алън Гинзбърг
11:00, 03.06.2026
Национално социологическо проучване “Достъп до култура”
11:00, 02.06.2026
Илюстраторът Тиаго Де Мораеш за първи път в България
11:00, 01.06.2026
Най-важното от кинофестивала в Кан
11:00, 28.05.2026
Антологията „Призоваване на поезията“
11:00, 27.05.2026
100 години от рождението на Майлс Дейвис
11:00, 26.05.2026
Книгата на Джордан Б. Питърсън "Карти на смисъла: Архитектура на вярата"
11:00, 25.05.2026
Премиера на „Скъперникът“ по Молиер в Народния театър
11:00, 22.05.2026
Ретроспектива на българския кинорежисьор Георги Балабанов
11:00, 21.05.2026
Наградите "Букър"
11:00, 20.05.2026
57-ото издание на международния фестивал „Софийски музикални седмици“
11:00, 19.05.2026
Международният музикален фестивал „Варненско лято“
11:00, 18.05.2026
Последни броеве
Международен филмов фестивал Бургас 2026 - 23.06.2026
13:28, 22.06.2026
Кинофестивалът "Свети Влас Филм Фест"
11:00, 22.06.2026
Концертът “Отломки и сънища” в камерна зала "България"
11:00, 19.06.2026
Светът, погледнат през книгите - говори писателят Георги Господинов
11:00, 18.06.2026
Представянето на тритомното издание „Писателите и Народният съд“
11:00, 17.06.2026
„Каварненски разкази“ на Здравка Евтимова
11:00, 16.06.2026
Книгата „Българският Чернобил. Археология на моралната нищета“
11:00, 15.06.2026
Целите на новосформираното сдружение “Независим културен сектор”
11:00, 12.06.2026
Как София би спечелила домакинството на „Евровизия“
05:45, 11.06.2026
Следобедно слънце на изток, бури и риск от градушки на запад
12:20, 22.06.2026
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
