В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News
Премиера на „Сън в лятна нощ“ в Младежкия театър на 29 и 30 април
11:00, 29.04.2025
Премиера на „Слънчев бряг“ на Любомир Сапунджиев
11:00, 28.04.2025
Изложбата "Радикално въображение" - част от "Shapeshift"
11:00, 25.04.2025
“Ехо/Echo” - двуезична концептуална арт книга на Бояна Павлова
11:00, 24.04.2025
Ю Хуа - гост на "Литературни срещи 2025"
11:00, 23.04.2025
„Следата Шекспир“ - годишен международен фестивал на НБУ от 26 до 29 май
11:00, 22.04.2025
Четвъртото издание на „Литературни срещи“ между 24 и 26 април
11:00, 21.04.2025
Разпети петък - вяра, традиции и модерност
11:00, 18.04.2025
Филмът “Жестокият път” тръгва по кината
11:00, 17.04.2025
"Чакай и се надявай“ на Иво Милев
11:00, 15.04.2025
Камерният оркестър на Баварското радио гостува в София
11:00, 14.04.2025
Премиера на „Горчиво!“ от Орлин Дяков предстои в Младежкия театър
11:00, 11.04.2025
Неда Морфова и Петър Крумов режисират „Те, вълните“
11:00, 10.04.2025
Момчил Николов представя новата си книга “Чекмо 3”
11:00, 09.04.2025
Концертен цикъл "Musicorum Via. Две академии – една сцена"
11:00, 08.04.2025
„Българската следа“ от Димитър Кенаров
11:00, 07.04.2025
Международен панаир на детската книга в Болоня
11:00, 04.04.2025
Сборник „Младежката лига“
11:00, 02.04.2025
Промените в програмите по литература в средните училища
11:00, 01.04.2025
Балетът "Копелия" на Държавна опера - Стара Загора
11:00, 31.03.2025
Връчиха наградите „Икар“
11:00, 28.03.2025
Каталог към изложбата „Европа в България“ в СГХГ
11:00, 27.03.2025
"Ex machina" - първият фестивал за античен театър в България
11:00, 25.03.2025
100 години от създаването на ФИПРЕССИ
11:00, 24.03.2025
Последни броеве
Премиера на „Сън в лятна нощ“ в Младежкия театър на 29 и 30 април
11:00, 29.04.2025
Премиера на „Слънчев бряг“ на Любомир Сапунджиев
11:00, 28.04.2025
Изложбата "Радикално въображение" - част от "Shapeshift"
11:00, 25.04.2025
“Ехо/Echo” - двуезична концептуална арт книга на Бояна Павлова
11:00, 24.04.2025
Ю Хуа - гост на "Литературни срещи 2025"
11:00, 23.04.2025
„Следата Шекспир“ - годишен международен фестивал на НБУ от 26 до 29 май
11:00, 22.04.2025
Четвъртото издание на „Литературни срещи“ между 24 и 26 април
11:00, 21.04.2025
Разпети петък - вяра, традиции и модерност
11:00, 18.04.2025
Филмът “Жестокият път” тръгва по кината
11:00, 17.04.2025
Акценти
Облачно с максимални температури между 7° и 12° на студентския празник
06:00, 08.12.2025
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
