Гърците търсят евтини стоки в България

Само една от съседките на Гърция е страна от ЕС - България. Преди гърците гледаха със съчувствие на северните си съседи, където до 2008 година БВП на глава от населението беше 5 пъти по-нисък от този в Гърция, а заплатите - 6 пъти по-малки. Днес тази пропаст до голяма степен е заличена, затова сега гърците носят върху плещите си 4 пъти по-голяма данъчна тежести и 23 пъти по-голям държавен дълг от българите. Напоследък все повече гърци търсят спасение в някогашния си беден съсед на север. Репортаж на Франк Хьофлинг от "Дойче веле" в "Денят започва".

През това лято София Николайду и нейният съпруг се канели най-после да завършат новата си къща, чийто строеж бившите гастарбайтери в Германия започнали преди пет години. В момента, обаче, освен малко градинска работа, нищо друго не върви на строежа. В района на гръцкия град Сидерокастро строителните фирми не приемат големи поръчки, тъй като никой не знае какво го очаква утре. Този район на Гърция никога не се е славел като място на заможни хора, но след 5 години рецесия цялата икономическа дейност в Сидерокастро е напълно замряла.

Съвсем различна картина се вижда от другата страна на границата. В 30-хилядния град Петрич бизнесът изживява бум – включително благодарение на кризата при съседите. Много български консултантски фирми се опитват да привлекат гръцки предприемачи. Данъчният рай "България" им обещава не само стабилност, но и данъчна ставка от само 10 процента.

"Най-атрактивни за тях са ниските данъци и социални осигуровки, които дължат на държавата", коментира Владимир Попов, бизнес-консултант.

По този начин един гръцки предприемач може да си спести 2/3 от фирмените данъци и повече от 1/3 от разходите за социални осигуровки. В същото време дори не се налага фабриката да бъде преместена в България.

"Гръцките компании прехвърлят към България само паричните потоци, същинската им дейност си остава там, където е", уточнява Попов.

Казано по друг начин - икономическият бум в Петрич се дължи на тъй наречените фирми-пощенски кутии. И колкото по-зле стават нещата при съседите, толкова повече гърци идват в България. Консултантското бюро на Владимир Попов обслужва около 50 гръцки фирми, а в цял Петрич броят им надхвърля вече две хиляди.

От другата страна на границата бягството на капитали предизвика драстично намаляване на постъпленията в бюджета. Така правителството беше принудено да вдигне данъците. Резултатът - днес жителите на Сидерокастро харчат значително по-малко пари, отколкото преди 5 години, което усещат най-вече гръцките предприемачи.

"Поръчват кафе и вино. Но който преди е пиел по две чаши, сега си поръчва само една", обяснява Нанси Панайотиду, съдържателка на ресторант.

С други думи, оборотът спада наполовина. Получава се нещо като дяволски кръг - за да намалят загубите си, гърците пазаруват по-евтино в България и по този начин лишават гръцката икономика от още повече постъпления.

"България е на 20 километра оттук, пазаруваме всичко там. Така имаме един проблем по-малко", казва Панайотиду.

На гръцките бензиностанции край границата почти никой не зарежда. Заради повишените акцизи един литър бензин струва вече близо 1,60 евро. Оттатък границата бензиностанциите в Петрич са пълни. Заради ниските акцизи цената на литър бензин е с една трета по-ниска – 2,27 лева, което се равнява на 1,16 евро. Повечето гърци пълнят резервоарите си догоре в България, макар на пръв поглед да не се забелязват чак толкова много гръцки коли. Отговора на загадката дава консултантът Владимир Попов - хиляди гърци използват малък трик и карат колите си с български регистрационни табели. "Много гърци идват при нас и отварят фирми, за да могат да регистрират колите си в България", добавя той.

По този начин "новите българи" спестяват до 75 процента от разходите си за данъци и застраховки по автомобилите. Тези пари също не влизат в гръцкия бюджет. И все пак има изход от този дяволски кръг, твърди Попов: "Ако в Гърция намалят данъците, повечето фирми ще се върнат там и ще рестартират бизнеса си."

Засега, обаче, няма никакви изгледи това да се случи. Точно обратното: ако данъците не бъдат вдигнати още повече, Гърция няма никакви шансове да започне да получава отново свежи пари от Европа.