Ген. Евгений Марчук: На война като на война

Подготовка за ново правителство, оставка на главния прокурор и конфликт в Донбас. Това е дневният ред на Украйна днес.

Коя е по-важната битка за Украйна – в Киев или в Донбас?

Ген. Евгений Марчук: Да, днес в Украйна има два фронта. Единият в Донбас, другият - в Киев. Да, трябва да организираме фронт срещу корупцията. Надяваме се скоро да бъде назначен нов главен прокурор. Този фронт е не по-малко важен. Но съдбоносният фронт е в Донбас.

И той отговаря за това. Бивш генерал от КГБ, първи шеф на служата за сигурност на Украйна, бивш премиер на Украйна, днес генерал-полковник Марчук е съветник на президента Петро Порошенко. Участва в преговорите в Минск за конфликта в Донбас.

Ген. Евгений Марчук: Военната заплаха си остава сериозна. Руската федерация създаде на територията на Донбас два армейски корпуса; имаме данни, че започва да създава и трети. Поддържа близо до границата големи военни подразделения. И интензивният обстрел срещу нашите позиции не стихва.

Стопанската разруха създава и екологичен проблем, казва генералът.

Ген. Евгений Марчук: Разрушени бяха доста мини. А ако мината не се използва дълго, подпочвените води я заливат, разлагат вредните материали и ги разнасят далече. В Донбас има и промишлена химия, допълнителен потенциал за екологична опасност. И още, разминираме участъци, където минават големи тръбопроводи. Как да оставиш през лятото голям район без вода при над 35 градуса? Епидемиите са гарантирани.

И още един сюжет от войната: украинският пилот Надия Савченко. Русия я залови и обвини, че е убила журналисти с бомбардировка. Савченко твърди, че са я отвлекли преди това и обяви гладна стачка. „Ще се върна в Украйна жива или мъртва“, каза тя.

Ген. Евгений Марчук: Благодаря на България, че помага за освобождаването на Надия Савченко. Задействан е голям диапазон от механизми. Президентът Порошенко заяви, че след приключването на процеса срещу нея и процеса срещу руските офицери в Украйна е готов да разгледа въпроса за размяна. Но кампанията бе започната не от Украйна. От Канада до Австралия, в Европейския съюз, навсякъде вървят акции за натиск върху Русия да бъде освободена Надия Савченко.

Украинската армия не е ли зависима от крайно-десните военни формирования, сред които има доброволци от чужбина? Въобще, закъде бяхте без тях?

Ген. Евгений Марчук: Мониторинговата мисия на ОССЕ създаде доста сериозен механизъм за контрол: кой нарушава първи. Защото наистина е важно кой първи е започнал; другата страна просто отвръща.

Но аз питам дали т.н. „доброволчески батальони“, като например батальонът „Азов”, не създават проблем за украинската политика? И не влошават ли имиджа на Украйна?

Ген. Евгений Марчук: Много митология има около доброволческите батальони. Русия успешно използваше трудния преходен период след бягството на предишния президент Янукович, когато Украйна остана де факто без военно и политическо управление. При Янукович въоръжените сили бяха сериозно разстроени, затова в най-първите дни на войната доброволческите батальони  изиграха радикално важна, много положителна роля. Но днес, като участник в преговорите и понеже контактувам с Генералния щаб, офицално заявявам, че вече почти година в зоната на бойните действия действат само въоръжените сили на Украйна.

Единствено?

Ген. Евгений Марчук: Единствено! Втори ешелон е Националната гвардия. Няма нито един самостоятелно действащ доброволчески батальон по цялата фронтова линия от 426 км. Част от тях са преобразувани, някои са във въоръжените сили на Украйна. Руската федерация успешно използва всичко около батальона Азов за различни мистификации. На война като на война. Случва се всичко. Не винаги побеждаваш. Не всичко е приятно. Нарушения имаше - и от двете страни. Но днес там са само въоръжените сили на Украйна.

Не трябва ли рано или късно да приемете федерализация на Украйна, с по-голяма самостоятелност на Донбас? И е по-добре да го направите рано, отколкото късно?

Ген. Евгений Марчук: Изграждането на украинската независимост има логика, дълбоки корени и основания. Днес федерализацията на Украйна е невъзможна не само заради руската агресия, а и заради общото нежелание на гражданите на Украйна. Не изключвам, че референдум ще бъде проведен някога. Защото федерализацията включва промяна на Конституцията и държавния ред. Това е сложен и продължителен процес. Но дори нашите партньори, които ни помагат, не разбират историята и същността на този въпрос.

Западът помага ли Ви наистина? Или се чувствате изоставени навън на студа?

Ген. Евгений Марчук: Не, не сме сами под огъня на руската агресия.

Ама май Ви помагат с ценности, не с пари.

Ген. Евгений Марчук: Не, с двете помагат. Ако Украйна не бе усетила подкрепата на целия свят, на сили като САЩ, на НАТО, ако го нямаше натискът върху Русия, персоналните и икономически санкции, щеше да ни бъде доста по-трудно. А и в началото въоръжените сили на Украйна не бяха толкова силни, колкото са днес.

Като генерал от бившето КГБ и бивш премиер имате доста информация. Кажете тогава откъде дойдоха украинските олигарси – от съветското наследство или от демокрацията?

Ген. Евгений Марчук: Тук е бедата ни. Нямаше олигарси в първите години на независимостта, когато президент беше Леонид Кравчук. Те се появиха с приватизацията, от 96-а до 2000-та. Нямахме опит тогава. Вижте, нека има едър бизнес! Но големият проблем е намесата на украинската олигархия в политическия живот. А това стана с руско съдействие. Защото някои от нашите олигарси станаха такива, след като станаха партньори на руските олигарси.

Може би трябва да разберете и Владимир Владимирович Путин. И той е бил в КГБ. Като двама бивши офицери трябва да се разберете.

Ген. Евгений Марчук: Аз напуснах системата на КГБ през 90-а, т.е. преди 26 години. Но действително я познавам. Г-н Путин обаче е не толкова продукт на КГБ, колкото на руския царски манталитет. В Украйна царят никога не е бил висше същество; имали сме и демократична традиция. А в Русия царят получавал властта по наследство. Всички се бояли от него и го слушали. След идването си на власт и особено през своя втори мандат, г-н Путин със своя екип успешно започна да въвежда модерен тоталитаризъм. Това не е онзи примитивен царизъм. А съвременен тоталитарен режим, осъзнат, наситен с информация и специални служби, космически технологии и ядрено оръжие.

Информация, казвате. Ама защо и Вие не водите информационна война и не я спечелите? Война срещу война.

Ген. Евгений Марчук: Е, така е.

Или ще кажете, че Украйна не води информационна война срещу Русия?

Ген. Евгений Марчук: Информационната война е сложна, сега я наричат хибридна. Струва скъпо. Необходими са сериозни ресурси. Украинската дипломация и украинските медии сториха доста, дадоха много информация, но честно казано, ни е трудно да противостоим на руската информационна война. Затова сме доволни, че и НАТО разработва начини за противодействие. Но трябва да се консолидират усилията на всички, включително България.

Като казвате България, как виждате днес България и Украйна днес? Трябва ли да мразим Русия, за да бъдем приятели на Украйна?

Ген. Евгений Марчук: Никой да трябва да се мрази. Трябват просто нормални отношения с всички. Вашата постановка е неправилна, макар че я формулирахте хипотетично. Украйна усети какво е агресия и война, с 9 000 жертви. За нея е важна всякаква помощ: медийна, духовна, информационна. Преди няколко дни Вашият президент беше в Украйна, каза добри думи, показа подкрепа. Принципно, има информации, показващи, че България подкрепя Украйна. Да не говорим за българо-украинската история: в Руско-турската война за освобождението на България са участвали украински генерали, прочути и в Украйна. Затова на Вашия хипотетичен въпрос ще дам хипотетичен отговор: Когато ние всички вкараме Русия в рамка, в които тя бъде принудена да се държи цивилизовано и спазва международните правила, тогава няма да има нужда да я мразите. Моята съпруга е телевизионна журналистка и направи поредица предавания под името "Защо обичаме Русия". Има защо! И предаванията се гледаха! Но започна войната и по обясними причини това отиде на втори план. Войната лесно прокарва омразата. Но дори и войната в Донбас ще свърши. Надяваме се, че всичко ще се уреди, макар че няма да е скоро. И тогава вендетата ще бъде изоставена, защото гробове има и от двете страни. Защото не омраза ни трябва, а приятелство, а спокоен, цивилизован, балансиран, европейски живот. Това са европейските ценности.