Големите мечти на малката Черна гора

Докато Европа се тресе, има страни, които искат да влязат в ЕС. Поли Златарева се срещна с президента на Черна гора Филип Вуянович.

- Г-н президент, това е второ посещение на високопоставен черногорски политик в България за съвсем кратък период - защо, какво очаквате от България?

Очевидно е, че посещението ми, а преди това и визитата на премиера Джуканович, са силно доказателство, че сме близки държави с широко поле на сътрудничество. Между нас няма нито един спорен въпрос. Но трябва да установим възможно най-интензивно сътрудничество във всички области – икономика, култура, наука, и една област, която е особено важна за Черна гора – интеграционният процес. Добре е да се реализира и онова, което двамата премиери – Борисов и Джуканович договориха – да се създаде авиолиния за по-бърза комуникация и туризъм.

- Тази година Черна гора очаква покана за НАТО, кандидатствате и за членство в ЕС, но имате и исторически отношения с Москва. Има ли черногорска дилема – между Изтока и Запада, между прагматизма и историческите емоции?

Ако сте в процес на интеграция като нас, трябва да определите външнополитическите си приоритети. Ние вече сме ги определили. Убеден съм, че през тази година ще има особено важни решения - да бъдем поканени в Алианса. Що се отнася до Европейския съюз, ние сме лидер в региона и показваме, че процесът ни за присъединяване е добър. Отворихме 20 преговорни глави и затворихме две - „Наука и изследвания” и „Образование и култура”. Използваме приятелството на всички членки на ЕС и НАТО, в това число и България, за да получим техните съвети, експертна помощ и подкрепата.

- Запътили сте се към ЕС в момент, когато евроскептицизмът става все по-силен. Икономиката на Черна гора е свързана с еврото, а то не е в най-добрата си позиция. Не се ли съмнявате, че може би сбъркахте?

Не. Ние сме убедени, че трябва да стигнем до стандарта на Европейския съюз, да постигнем сходен капацитет на институциите. Как ЕС ще подходи към процеса на разширяване – ще реши самият ЕС.

- Роден сте в Белград, в държава, която вече не съществува. Помним Ви и като един от най-яростните защитници на независима Черна гора. Може ли миналото да бъде забравено на Балканите?

Трябва да се учим от миналото. Важно е да извличаме поуки от него, независимо, че е имало грешки. Само трябва да ги запомним и да не ги повтаряме. Много е важно като независими държави да градим отношенията си на основите на приятелството, сътрудничеството, на общите усилия в процеса на интеграция, на общите усилия за излаз на външни пазари, и на един много важен процес, който всички нарекохме Берлински процес – да изграждаме колкото се може по-интензивни отношения с Европейския съюз в инфраструктурните проекти на Западните Балкани. Те биха обвързали по-силно страните от региона. Това са преди всичко проекти в транспортната и енергийната инфраструктура. Чух, че България има определен интерес, особено в областта на енергийната инфраструктура и имате добър потенциал за износ на електроенергия. А ние ще получим възможност чрез трасето, което минава под морето през Италия, да осигурим трансфера на електричество.

- Бил сте министър на правосъдието, министър на вътрешните работи, президент сте на Черна гора от 2003 г. След толкова време във властта кога от цел властта се превръща в бреме?

Бил съм премиер и председател на парламента. Дълго време съм в политиката. Сега съм президент с амбицията да работя за интересите на Черна гора. Това е длъжност, която ми е поверена от гражданите и трябва да се отнасям отговорно към нея. Трябва да работя за една млада държава, да се опитвам да показвам на всички свои приятели в Европа, че Черна гора надвишава големината на територията и броя на гражданите си, да показваме, че със своето отговорно отношение е добър партньор за всички. Знаете, че и в процеса на разпадане на бивша Югославия Черна гора запази мира. Ние сме практически единствената страна от бивша Югославия, в която не се воюваше, където всички бежанци бяха добре дошли. Имаме и какво да предложим - природни ресурси, туризъм - имаме и планина и море. Не усещам бремето, за което ме питате. Но смятам, че имам задължението да изпълнявам онова, което гражданите са ми поверили.