Големите надежди на госпожа Магдалена

Преди 100 години тази къща за първи път приютила хора. Гроздето узрявало всяка година, но времената понякога пресушавали душите на хората. Тук живеят  двама учители. Малко поостарели, също като къщата. Преминали през живота, като отваряли врати за другите когато пред тях всички били затворени.

Магдалена Шумарова: „Майка ми по майчина линия идва от Кукуш. Дядо ми Трайко Харизанов е последният кмет в Кукуш, който с Христо Смирненски, с неговият род са били почти съседи."

Тази история за надежда, спасение и любов към българската земя има няколко трагични обрата. Дядото на Магда загинал край Кресна. После, когато била само на 40 дни, няколко доноса пратили баща ѝ в каменоломните на Богданов дол и Белене. Бутал една и съща камионетка с писателя Димитър Талев.

Магдалена Шумарова: "Всичко съм простила, но не мога да забравя. За съжаление не се забравят нещата. Току се събудя някоя нощ и си казвам как е там горе, на другия свят, как са моите родители?"

Магда цял живот искала  да бъде учител. Струвало ѝ се най-голямата чест на света. Но била дете на лагерник. Дамгосано дете. Животът обаче има своите иронии. Нейната сестра се омъжила за добър човек от комунистическо семейство. Той помогнал на Магда да учи.

Магдалена Шумарова: "Взе ме, подаде ми документите, нямах обувки - той ми купи обувки. Нямах рокля - купи ми. Заведе ме на изпита и 5.75!"

На 22 тя гордо се прибрала у дома, за да стане учител по литература. Не я взели в нито едно училище в Петрич. Един партиец даже я изгонил. После я приютили в село Чучулигово.

Магдалена Шумарова: „Каза ми "марш, марш, предатели не искаме!" Какви предатели?!...Аз даже не можех да осъзная нещата! Аз не можех да остана без работа, въпреки че бях бременна, ставах в три сутринта. Беше ужас някакъв. Хващах влака, ,после от Кулата нататък пеш. Вярно 2-3 километра, но беше тежко. На връщане също няма рейс. Почваш да дигаш ръка, камиони, тирове, там каквото мине. Въпреки всичко исках да стана непременно учителка."

Тя обича родния си град. Не може да живее другаде. Напоследък е най-нещастна от радостта на хората, които изпращат децата си надалеч. С нейния съпруг имат дъщеря. Тя е компютърен специалист в Германия. Тригодишното им внуче Ян говори ту на български, ту на немски.

Магдалена Шумарова: „Да си даваме децата! То ние курбан ги даваме тия деца! Ние не успяхме да направим така, че децата да харесват родината си. Те всъщност харесват родината. Мразят държавата за съжаление.“

Магда и нейният съпруг са от поколението, което вярвало, че всичко ще се нареди. Днес съпругът ѝ Васил, учител по математика, нарича себе си най-големият будала. Не иска да бъде сниман, но присъства в историята ни с няколко броя страстно издадени вестника от времето на промените и шепа ягоди от градината. Ентусиазмът му към демокрацията охладило едно паве по прозорците. Сега нуждата му от свобода расте в градината. Превърнал я в свое убежище където Магда пише поезия.

А като живеем в толкова слънчева страна, защо хората са толкова мрачни?

Магдалена Шумарова: "Защото не могат да се осъществят хората. Особено пък младите. Някои искат да направят кариера, да ги видят колко са способни. Има много пречки и от законите, и от това, че връх взеха хората, които са най-нечестната част от обществото.”

Научила, че винаги има някой, който да ти върне вярата в живота. Никога няма да забрави как поетът Евтим Евтимов харесал нейните стихове. Издали ги в книга, а тя разбрала, че има хора, които отварят врати. Макар за нея те често да били затваряни. Цял живот искала да бъде това - човек, който превежда  някого през моста.

Магдалена Шумарова: „Децата са голямо богатство, едно дете като ти повярва, като почне да учи повече, да чете поезия, да чете литература и ти виждаш, че то търси още, вече си го запалил. От това по-хубаво няма, по-голямо богатство няма. Повярвайте ми, може другите да имат власт, може да имат пари, да се пъчат и да вървят. Нека! Но те не са почувствали тази човешка топлина да дадеш на малкия човек голямата литература. Не са запалили никого. Да."

Денят е обикновен. Същото е слънцето, прахът, умората. Но Магда има големи надежди. В градината сме срещнали деца. Тя вярва, че те ще преведат нейното поколение от другата страна.

Магдалена Шумарова: „Те ще се преборят!”