Голото тяло във фотографията от 20-те и 30-те години до днес

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Доц. Георги Лозанов: Георги Ст. Георгиев е първият български актов фотограф. Той става първият, който прави от този жанр важна територия, която после ще се утвърди във фотографията, в която се изразява фотографът, намира своя творческа проява в акт, голото тяло. Разбира се, в онова време това е много трудно, доста голям скандал е, не е естетически морален. По-скоро е нравствен. Обществото трудно приема всичко това и то трябва да има едно много голямо естетическо алиби. Георги Ст. Георгиев го намира в символизма, той е символист във фотографията, така че голото тяло не е просто голо тяло.

Алекс Манчев: Това, което тогава е било полемика, 100 години по-късно всъщност продължава да бъде. Всички си мислим, че сме 21-ви век и обществото е изключително широкоскроено. Всъщност, може би аз правя някакъв нов прочит 100 години по-късно на голото тяло. Но проблемите, с които се сблъскваме фотографите, в момента занимаващи се с такъв жанр фотография, не са много по-различни от тогавашните. Да, тогава обществото може би не е било подготвено за нещо подобно, но пък сега стереотипите са много по-сериозни. Голата жена се вкарва в много повече клишета и много повече различни роли, които са извън изкуството.

Доц. Мая Иванова: Всъщност голото тяло винаги е някаква нова форма на изкуството. Трябва да правим разлика между съблеченото тяло и голото тяло. Голотата сама по себе си е първична, свещена, извънвремева. Хората в Рая са били облечени в своята голота. Ако всички ние сега се разсъблечем, ние ще бъдем просто някакво биологично, първично голо тяло и ние няма да бъдем интересни, ние ще бъдем разсъблечени, необлечени. Но голото тяло като форма на изкуството е нещо съвсем различно. В изкуството голотата се формира от погледа на другия.

Вижте целия разговор във видеото!