Горан Брегович: Винаги ще има слушатели, дори и всички да започнат да създават изкуство

В понеделник Горан Брегович подлуди препълнената зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта във Варна. Маестрото заедно с неговия „Оркестър за сватби и погребения“ беше подготвил специален сет лист, в който на първо място стои пълната импровизация от балкански ритми. Затова и самият Горан Брегович определя музиката си като Франкенщайн. Ден преди това той отговори на няколко въпроса. Горан Брегович не е от онези хора, които дълго и мъчително обмислят какво да кажат. Той е прям и освободен. Без да издига бариери, когато общува, каквато е всъщност и музиката му.

БНТ: Господин Брегович, как според Вас изкуството на даден артист и по-специално вашето, могат да променят светоусещането на хората?

Горан Брегович: - Изкуството не е храна, вода или секс. Изкуството е по-скоро като солта. Можеш да се храниш без да осоляваш ястията, но те никога няма да имат същия вкус. Разбира се, че можем да си представим света без изкуство, но той няма да е същия. Западните артисти мислят, че могат да променят света с малко музика. Аз идвам от страна, която има комунистическо минало. Наясно съм кой държи властта и кой управлява света. Ако обаче си представим, че пътят към един по-добър свят може да бъде осветен дори и от малки парченца изкуство, то тогава си заслужава. Това правя и аз, както всички други – поставям малки знаци, за да се опитам да постигна тази цел. Всеки ден светът е по-добър.

БНТ: Защо според Вас след време няма да има хора на изкуството?

Горан Брегович: - Така ще е по-добре. Не го казвам с отрицателно отношение. Просто в един момент всички ще се превърнем в артисти.

БНТ: Тогава кой ще остане в публиката?

Горан Брегович: - Отново всички ние. Артистите са винаги най-добрата публика. Аз например съм много добър музикален слушател. Това правя постоянно – слушам музика. Тя ме мотивира да създавам моя музика. Както е при писателите – те са провокирани да пишат, защото четат. При художниците е същото. Те се вдъхновяват да рисуват, когато съзерцават картини. Така че не се притеснявайте, винаги ще има слушатели, дори и всички да започнат да създават изкуство.

БНТ: В такъв случай как виждате ролята на слушателя в процеса на комуникация в музиката?

Горан Брегович: - Днес задачата на хората е да откриват. Винаги си представям моята публика като съставена от пораснали младежи. От хора, които нямат нужда от инструкции какво да слушат и какво да гледат. Има милиони като тях. Разбира се, че повечето хора имат нужда от насочване – върви и гледай Лейди Га Га, направи същото и с Мадона. Въпреки тях има милиони, които живеят в паралелен свят, които слушат Арво Перт, редки съвременни композитори, мен. Аз съм малък композитор от Балканите, който създава странна ритмична музика. Животът не е толкова обикновен.

БНТ: Значи предпочитате да се изявявате в паралелните реалности?

Горан Брегович: - Нещата не опират до това какво предпочитам, а къде всъщност съм. И аз съм там. Предпочитам да съм на мястото на Лейди Га Га, но не съм.

БНТ: Как изглежда животът през погеда на артиста?

Горан Брегович: - В изкуството артистът просто използва таланта си. Ако си гениален, това ще се отрази и на живота ти. Никога не знаеш какво ще предпочетат хората. Не съществува формула, по която да се определя това. Всеки обаче може да усети, кога се е изправил пред истинско изкуство. Дори един кон да заведеш пред Джокондата и той ще почувства, пред какво стои. Дори и данямаш образование, пак ще разбереш кое е изкуство и кое не е. Изкуството само по себе си, притежава този магнетизъм, който провокира определени осещания в хората.

БНТ: Ако имате шанса да срещнете 20-годишния Горан Брегович, какъв съвет бихте му дали?

Горан Брегович: - На 20 точно се бях прибрал от Италия. Свирех в стриптийз клубове, но исках да уча. Може би щях да го посъветвам да не си губи времето с образование. От друга страна обаче изучаването на философия не беше чак толкова лошо - не получаваш толкова много отговори, обаче измисляш няколко добри въпроса, които дасе попиташ. Така че – не знам. Не знам какво бих променил, ако го започна наново.

БНТ: Кой е най-силният рокендрол момент на Горан Брегович?

Горан Брегович: - Винаги съм смятал, че рокендролът по време на комунизма е бил много по-важен, отколкото в западните страни по това време. Определено не създавахме нещо наистина голямо. Но значението на музиката за обществото беше важно. Дори и днес смятам, че социалната роля на рокендрола е била много ваажна. Това, което наблюдавам днес във всички пост-комунистически държави като Русия, Полша, Унгария е, че рок групите от онова време, са имали огромно значение. Днес обаче е невъзможно да създадеш музика, която да има същата роля. Музиката вече няма това значение, което е имала преди, защото в бившите комунистически страни изборът не беше много голям. Имаше една система и това. А рокендролът беше солта и пипера, който правеше нещата в блатото по-приемливи. Днес имаме толкова много възможности. От което музиката изгуби позициите си. Виж комунистите са необраазовани хора или поне повечето от тях. Винаги има изключения разбира се. Когато се огледам в миналото, осъзнавам, че ролята на артистите е била да ги образова по някакъв начин, да ги накара да работят така, че резултатите от тяхната дейност да са по-добри. Така и аз, както много други, съм оставил малки знаци по времето на моето комунистическо рокендрол минало, които днес изглеждат по детски наивни. Само като пример - в един момент по онова време вокалисътт на групата ни в първата част на концертите излизаше като маршал Тито, облечен в бяла генералска униформа, а във втората – като нацист от концентрационен лагер. Днес може би това няма да се преме добре, но тогава това бяха малки сигнали към управляващите. Като писмо в бутилка – пускаш го във водата и се надявш, че някой ще го открие.

БНТ: В такъв случай какво мислите за днешната политическа коректност и това ли е новото наименование на цензурата?

Горан Брегович: - Виж как беше избран Доналд Тръмп. Той спечели президентските избори, защото на всички им е писнало от тази политическа коректност. На всички им дойде до гуша от нея. Тръмп спечели, защото наричаше нещата с истинските им имена. И смятам, че промяната е към добро. На мен, например, също ми е писнало от политическата коректност. И от всички онези екземпляри с вратовръзки и хубави прически. Същото наблюдавам и в Сърбия. Никой не очаква, че завършилите чужди университети ще наложат демокрацията.