Гражданската инициатива и взаимодействието й с властта

За гражданските организации, за границите и взаимодействието им с политиката, за статукво и какво е нужно за политическия успех на една гражданска инициатива - за всичко това Цветана Кръстева разговаря с един от основателите на СДС и НДСВ Емил Кошлуков в "Плюс това".

"Мисля, че политиката в България вече стана много скъпа, много трудна. Аз съм по-скоро от стария период, който беше по-романтичен. Ходехме, скачахме по площадите. Като се върна царя, вярвахме, че можем да променим страната. Бяхме се събрали млади, интелигентни хора, които се опитвахме да работим нещо. Този ентусиазъм сега е заменен от строг прагматизъм, много пари, сериозни връзки и обвързаности", каза Кошлуков.

Емил Кошлуков е един от ветераните в новата българска политика - от затвора по политически причини през 80-те, през студентските протести, Кръглата маса и СДС през 90-те, а после НДСВ, "Новото време".

"За съжаление в Източна Европа традиционното гражданско общество се мисли винаги като контра на политиката. Така възникна. Дисидентските организации, "Екогласност", неформалните, клуба на Любо Собаджиев, "Солидарност" в Полша, "Харта 77" на чехите. Всички граждански организации по времето на комунизма бяха форма на съпротива, защото нямаше партии. И това възприятие и от двете страни - и на политиците към гражданското общество - "вие сте контра, вие сте ни опозиция", и на гражданското общество - "ние не се занимаваме с политика , ние сме до дупка, ние сме контра", остана. До ден-днешен ние така го виждаме. Ако е гражданска формация - ние сме против властта. Не е задължително", продължи с коментара си той.

Днес все повече българи като че ли избират граждански движения, за да постигнат цел, да реализират кауза, да разбият статукво. Регистрираните у нас обществени движения с нестопанска цел са около 30 000. Не всички се занимават с политика, но много от тях го правят.

"Задачата на партиите е да променят, да създават условията за гражданите чрез политиката да живеят добре. Когато гражданите се захванат с това нещо, първо показва, че партиите не го правят. Ако трябва ние с вас да правим сдружение, а не можем да се обадим на депутата да даде идеята, някъде се е скъсала връзката. Не че няма за какво да се събираме, за да правим правосъдната система, но не е наша работа. За това сме избрали депутати. Така ги наричаме - представители на народа. Второ - разбира се, че подобен тип организации дават кариерна перспектива. От "Протестна мрежа" половината станаха заместник-министри, служби, постове. Виждаш, че от там се влиза в политиката по-пряко. Няма нужда да ходиш по партии", отбеляза експолитикът.

Гражданските движения у нас, впрочем, работят по написан от Емил Кошлуков преди 15 години закон. Сега той съжалява, че така и не е успял да прокара закон за лобизма, който би дефинирал и разделил лобистите от активистите.

"Да ви дам пример с екологичните теми. Виждате какво чудо е. Не може да има 4 милиона бюджет за 350 овце,... Извинявайте много, с тези пари ще заселя целите пазарджишки Родопи и ще ги превърна в Сейнт Мориц с 4 милиона, по 15 000 лева на овца. Така че когато има такъв един бизнес покрай европейски проект, покрай някакви фондации, покрай някаква частна инициатива, може банки или някакви олигархични кръгове да ги финансират, те мимикрират. Представят се като гражданско движение, но всъщност защитават интереси, което пак е съвсем легитимно и допустимо, няма нищо лошо, стига да е ясно", обяснява Емил Кошлуков.

Може ли да се промени усещането за липса на чуваемост между граждани и власт?

"Вие го виждате като сблъсък на тези неща, аз го виждам като политическа инфраструктура. Например - ако промените избирателната система - да речем да е мажоритарна, едномандатна. Аз съм депутат от Силистра, но ако не си гледам гражданите от Силистра, не ги виждам, не ги чувам, другия път няма да ме изберат. Ама не мога да отида вече в Благоевград да стана депутат, защото никой не ме знае. Сега може, сега е листа и на тези избори в парламента повече от половината от депутатите са си сменили районите, защото не стават за нищо. Ония вече не ги искат, но са ги записали в нови, защото лоялността е към шефа на партията, той пише листата, а не към избирателите, които те избират", каза ветеранът в новата българска политика.

Самият Емил Кошлуков засега няма намерение да се връща в политиката, която напусна след загубата на "Новото време" на изборите през 2009 година. Смята, че на българската политическа система и трябва радикална реформа, но поне засега - не е сред оптимистите, че нещо ще се промени.