И Ботев се уверил, че българинът чака свободата на тепсия
В деня на Ботев си спомняме за него с интервюто на проф. Пламен Митев, декан на Историческия факултет в СУ.
Според историка Христо Ботев е личност, която дразни политиците. "И преди и сега. Защото той не е като Левски. У Ботев има много социални, политически акценти, които не биха били приети лесно от съвременната политическа класа. В този смисъл последните 25 години наблюдавахме периоди, в които Ботев беше забравен. Или за Ботев се говореше много малко или пък се изкарваха само "жълти" детайли от онова, което знаем за живота му и делото на Ботев", казва професорът и допълва че такъв, какъв го познаваме от неговата поезия, революционерът сякаш се е позагубил в последните години.
Коя е причината и кой има интерес от това? Отговорът на историка Пламен Митев е: "Ботев е един от крайните републиканци. Ботев е един от социално ориентираните ни политически дейци пред Освобождението, който говори за равенство, социална справедливост - понятия, които днес дразнят част от нашите политици. Или пък на днешните ни политици им е трудно да се съизмерват с начина на мислене на Ботев." Това понякога отклонява вниманието към истинския Ботев, е мнението на проф. Митев.
Ако трябва да потърсим по-дълбоките корени на поведението на Ботев, който е опиянен от идеята да постигне своя идеал и пожертва живота си пред олтара на свободата, според професорът, има "едно самозалъгване" сред хъшовете, че като развеят байрака на бунта, българският народ ще скочи с оръжие в ръка, за да се освободи. Драматичната съдба на Ботевата чета показва точно обратното, убеден е проф. Митев. По пътя си от Козлодуй до Врачанския Балкан ботевите четници намират много малко подкрепа от населението. Когато се търси обяснение за последните часове от живота на Ботев, се акцентира върху този психологически срив, който преживява войводата, сблъсквайки се неготовността на българина сам да грабне оръжието и да се бие за совята свобода. "И Левски го казваше, че българинът чака да му се поднесе свободата на тепсия. Ботев се уверява също в тази истина".
Историкът допълва: "Много от очевидците, участници в четата, останали живи след Освобождението, разказват как по време на бойните действия са забелязали мнозина българи, които са наблюдавали отстрани хода на сраженията и когато виждат какво се случва, се изпокриват в шумата и се връщат обратно по селата и градовете, откъдето са дошли". Трудно е да се докаже дали това е вярно или не, но има и други факти.
Професорът огласява един покъртителен момент от тази драма: когато българското население в едно врачанско село само пожелава да изпълни смъртната присъда на част от заловените ботеви четници. И това става след гибелта на Ботев. "Ние не говорим за тези неща, но и не трябва да се преекспонират тези факти. Би трябвало да се опитаме да ги обясним". Ученият отдава това на 5-те века робство, в които българинът генетично, поколение след поколение, усвоява философията на оцеляването.
В заключение историкът отбелязва: "Ботев е вграден в нашата памет национална, и ако го забравим, това означава, че няма да бъдем същите".
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News