Интервю с Ромина и Ал Бано

Те са най-известният италиански дует в света! Те са Ал Бано и Ромина Пауър. Тя е дъщеря на холивудската легенда Тайрон Пауър и киното остава една от големите й страсти през целия й живот. Той обикновено момче от малко италианско село, на когото не е чужд обикновеният живот. Събира ги Италия, държвата, в която може да видиш любовта на всеки ъгъл. Любовта им към киното им носи седем филма, но музиката е тази, която им носи най-големи успехи и ги прави известни в цял свят.

Запознават се през 1967 г. по време на снимките на филма "Nel Sole", женят се три години по-късно. Ал Бано ми споделя, че точно през тази година, усетил, че става известен. След като изпълнил песента от едноимения филм.

Ал Бано: "Станах наистина известен през 1967 г. с една песен, която се казваше Нел Соле - Под слънцето. Тогава направихме един филм и аз срещнах Ромина и след това още един филм и още един, имах още успехи с новите песни. Просто сякаш за един миг станах номер 1 в Италия и започнах моята кариера с Адриано Челентано, където бях няколко години, беше един невероятен опит за мен. Помня след това през 1967 г. имаше едно турне на Роулинг Стоунс и тогава аз ги подгрявах в началото на техните концерти. След това всичко се промени, след това съм пял с Пласидо Доминго и Хосе Карерас, с Монсерат Кабайе също.

През 1984-а са на върха на своята слава изпяват „Felicitа“ в Сан Ремо, после идват и у нас. Песента става огромен хит в цяла Европа и продава зашеметяващите 6 милиона копия.

Красивата приказка на множеството успехи и взаимна любов е помрачена. Любовната история между Ал Бано и Ромина Пауър има трагичен край с изчезването на дъщеря им Иления през 1994 г. Раздялата им е обявена официално от самия Ал Бано през 1999 г. в открито писмо до едно от най-известните италиански седмични издания. Като причина за отчуждението е посочено мистериозното изчезване на дъщеря им. Ромина се мести за постоянно в родината си - САЩ, Ал Бано остава в неговата - Италия. В петия си самостоятелен роман, които издаде преди седмици, Ромина разкрива детайли за този период от живота си. "Ще те хвана за ръка" разказва историята на майка и дъщеря, които с години сe отчуждават една от друга. Двете обаче трябва да стопят пропастта помежду си, когато майката е покосена от Алцхаймер. Тогава ролите се обръщат и миналото се превръща в блед спомен, а връзката им става по-силна от всякога.

БНТ: "Ромина, Вие скоро издадохте новата си книга. Какво Ви накара да допуснете нас хора в мислите и душата си?"

Ромина: "Беше нещо, което исках да споделя, почувствах, че трябва да го изкарам и да го споделя с други хора, а не да го държа само за себе си. Има малко личен опит от отношенията ми с майка ми, аз се грижих за нея 4 години преди тя да почине, но също така съм го направила малко като роман, знаете, има някои неща, които са част от художествената измислица.

Болката от загубата на най-голямата й дъщеря още не е отшумяла. Италианската критика вече определи книгата като литературнo събитиe, а медиите обявиха 2015-а година за “голямото завръщане на една от най-ярките ни звезди – Ромина Пауър”. За това и днес Ромина рядко дава интервюта. А тази тема е тотално "табу". Не иска да говори за разядалата си Ал Бано. Нито за десетките съдебни войни, които водят през годините. От своя страна Ал Бано, който и след раздялата продължи да пее, също не иска да се връща към спомените. Казва, че Ромина е период в живота му.

Ал Бано: "Започнах просто като Албано и пях сам в продължение на 15 години. И тогава чак един ден ние решихме да направим нещо заедно и то беше странно, но се случи и то на много места по света, Испания, Южна Америка, Франция и Германия и тогава един ден тя просто реши да спре, защото беше уморена, искаше да промени живота си, нали знаете как го правят американците, и аз казах – окей, няма проблем и тогава за втори път аз започнах да работя сам. Но ето сега 20 години по-късно, днес, тази вечер ще се състои първият ни съвместен концерт след толкова време в Италия. Връщаме се в Италия."

Бляскавата си кариеара Ал Бано започва като солов изпълнител. И днес помни онзи специален трепет от пръвото появавяне на сцена. Преди 66 години.

Ал Бано: "Аз бях дете, първото ми появяване беше в Южна Италия, в училището, може би съм бил 6 или 7-годишен тогава и аз бях толкова развълнуван и тогава преподавателят ми каза "хайде, Албано Каризи, пей" и тогава това за мен беше като насилие, защото до тогава бях пял много, още от малък, но основно пред моите лели или навън на открито, но никога пред хора.  Това беше първото ми шоу в живота.

А първата песен? Тогава на това представление изпях една песен, която беше много популярна по онова време, аз мисля, че беше ... бонджорно тристеца, да тя тогава беше популярна.

БНТ: Шарл Азнавур казва, че артистите умират, когато слязат от сцената. Това ли е, което Ви събра отново заедно?

Ромина Пауър: "Не, аз си бях добре и извън сцената, защото се занимавам с доста други неща, рисувам с маслени бои, пиша, даже сега имам нов роман, който тъкмо излезе тук в Италия.  Също така пиша и един сценарий за филм, който се надявам да види бял свят, така че сцената е част от нещата, които правя, но определено не е всичко.

Ал Бано: "Това беше идея на един мой голям приятел от Русия – господин Андрей Агaпов, преди 2 години през един октомври той ми каза "виж, ние правим едно голямо шоу за Вас в Крокус театър и ще има големи имена като Тото Котуньо, Матиа Базар, а защо не и Ромина?" Аз му казвам "е, ти си малко луд, това е невъзможно, тая историята е приключена, съжалявам, ама няма как да се получи. И той ми каза "добре де, а ако аз я убедя да дойде, ти нали нямаш нищо против? Аз казах: окей, опитай се."

Ромина Пауър: "Наистина се случи много случайно. Преди няколко години бях поканена да взема участие в този голям концерт в Русия, заедно с други италиански изпълнители. Изглеждаше като една добра идея, и нямаше как да откажа. От тогава нещата набраха инерция..."

Ал Бано: "И от тогава ние направихме това-онова заедно в САЩ, в Канада, в Румъния, Испания и... всъщност нека ви кажа нещо, това реално е първата ни вечер заедно в Италия, Верона, в този невероятен театър и аз съм наистина много, много щастлив".

Двувековната Арена Ди Верона събра разделените за две десетелетия отново заедно. А песента им "Там ще съществувам!" накара публиката да настръхне до неознаваемост. Защото текстът, посветен на любовта, но в по-добър свят... обедини Ал Бано и Ромина. Тяхното вричане. В любов. Отново на сцената.

БНТ: "Аз съм твърде млад, за да мога да разбера същността на любовта. Бихте ли ми помогнали, какво е любовта?"

Ал Бано: "Любовта е магия, любовта е нещо, което променя живота ти, мисленето ти, като една магия, важно е да живееш в любов, тогава животът е красив. Любовта може да бъде между един мъж и една жена, между хората, между членовете на едно семейство. Тя може да бъде и към децата ти, към живота, към културата, това са различните ѝ страни. Една пълноценна любов."

Ромина Пауър: "Дори и най-великите поети не са били способни да дадат отговор на този въпрос. Какво е любовта, какво е тя? Нямам представа.

С една песен за любовта Ал Бано успя да изненада на сцената на Ромина. Но тя знаеше текста:

Зная чакам своя ред,

Да решиш, че време е

Да излезеш със мен

И щом сме някъде за танц

Аз зная има малък шанс

Да си тръгнеш със мен.

След концерта във Верона, те ще продължат своите участия заедно. Очакваме ги в края на декември у нас. И двамата все още пазят спомени от страната ни.

Ал Бано: "Знам, че България е страната на розите и че хората са розите на тази страна. Ще се радвам да Ви видя възможно най-скоро,. Спомням си първото си посещение в България през 1974 г., тогава в един друг свят... но, наистина, имам специални спомени от тогава

БНТ: "Защо?"

Ал Бано: "Защото беше един тотално различен свят, беше първото ми турне в комунистическия свят, беше като един различен вид култура, и това беше първият път, когато се срещнах с такъв вид култура."

Ромина Паурър: "И накрая, бихте ли изпратили послание до Вашите български почитатели? Бих искала да им изпратя много, много любов и хармония на всички тях. Не ходя често в България, но винаги ми е приятно, когато съм там. Нали знаете, музиката обединява, когато искаме да се говори не за война, а за музика, виждате, хората се наслаждават, музиката ги обединява и ги прави по-щастливи, това е музиката, магията на музиката. Това е магията на конкурсът Евровизия. Пожелавам Ви успех с организирането на детския конкурс.