Игрите на децата днес

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

В "Денят започва с култура" говорихме за игрите на децата, за агресията, възпитанието и общуването с тях. Гости в студиото бяха специалистът по артистични психо-социални практики Цвета Балийска, разработчикът на игри и геймър Веселин Ханджиев и Васил Лазаров от асоциация "Родители". Един от поводите за нашия разговор е новината, че насилието в училище се е увеличило драстично в последно време. Случаите на физическа агресия между ученици само от началото на тази учебна година са 1662. За цялата минала година те са били общо 606. Общите случаи на физическо насилие, вербална агресия, вандализъм, автоагресия, психологически тормоз, виртуален тормоз и противообществени прояви са над 4000. Тези тревожни данни бяха изнесени от Министерството на образованието и науката. В дискусията в студиото въведохме и темата за игрите, защото те са определяни като провокатор на агресия.

Ханджиев смята, че такива данни винаги са повод за безпокойство и никога не е добра новина, че такива изяви растат. Според него търсенето на връзка между игрите и подобна статистика не е много удачно и ако има такава, то игрите всъщност са отдушник на негативизма. "Помислете къде детската престъпност, детското насилие е най-силно", призова той. По негово мнение това се наблюдава в по-изолирани, по-обособени общности, там, където хората не играят игри, нямат достъп до компютри, умни телефони и т.н. Ханджиев каза, че игрането, играта е най-естественият природен начин да учим нови неща.

Цвета Балийска заяви, че като родител не позволява на нейните деца да играят игри. Тя насърчава четенето на книги. Според нея това е един от малкото ни шансове да спасим децата си. Тя смята, че игрането на игри е загуба на време, което може да бъде оползотворено да се развиваш, да научиш нещо ново за себе си, за света. Балийска каза, че не е много запозната с игрите, защото нито тя, нито хората около нея играят, но това, което е чувала е, че има моменти, в които се получава нещо като наркотична зависимост. "От моя гледна точка това е опасно", каза тя.

"Аз мисля, че едно нещо да тичаш из квартала с патлаците и да крещиш: "Убит! Убит!" и след това да отидеш да играеш футбол със същите тези приятели. Друго е самичък или в мрежа с други хора пред екрана да ги стреляш и да им разпръскваш мозъците", каза Лазаров. Според него по този начин децата развиват повече умения от това да "кликаш" и да свикнеш с правилата на някаква определена игра.