Империя и родина - полският историк проф. Ян Малицки

Полският историк проф. Ян Малицки даде интервю за "Панорама".

"Панорама": - Проф. Малицки, дали днес Изтокът и Западът на Европа са много по-различни от 89-та година?

Проф. Малицки: - През 89-а на всички ни изглеждаше, че Студената война е свършила, особено на западноевроейците. Някои исторически мистици дори твърдяха, че е свършила и историята. Но днес виждаме, че не е. В Източна Европа, в Русия се завръщат тенденции, които ги нямаше и преди 27 години. Неоимперската идеология! Държавите, които се освободиха от Съветския съюз, днес чувстват независимостта си застрашена, тъй като Русия пак се опитва да им наложи своя ред. Тук говорим за Руско-грузинската война от 2008; за окупирането на Крим и нарушеното международно право, както и че Русия пряко подкрепя разцеплението на Украйна чрез войната в Донбас. Балтийските държави също се чувстват застрашени от руската неоимперска пропаганда. И Вие, г-н водещ, ще ме попитате: „Е, добре, констатирахме, че нещата стоят така. А защо стоят така?“

"Панорама": - И защо?

Проф. Малицки: - Може би една от главните причини е, че Западът не разбира Русия.

"Панорама": - Как така?

Проф. Малицки: - Западът си мислеше, че тъй като либералната демокрация, свободата, човешките права, са обективно благо, то Русия ще ги възприеме. Оказа се, че няма по-голяма заблуда. Постимперска Русия, след краткия период на Елцин през 90-те, тръгна да възстановява силата на държавата. В Русия иначе разбират понятието „сила“. Ако Вие, г-н водещ, питате някой западен политик, той би казал: „Държавата е силна и уважавана, когато е богата и свободна. Когато при нас се заселват хиляди хора; когато другите искат да са като нас.” А една социологическа анкета попита гражданите на Русия: „Кога смяташ, че Русия е велика?“ Отговорът беше поразителен. 80% от руските граждани отговориха: „Когато от нас се страхуват!“

"Панорама": - Но даже и на Запад ще кажат: Вие, поляците, имате лоша история с Русия, затова си говорите така.

Проф. Малицки: - Е, това работеше срещу Полша доскоро. Когато на Запад критикувахме Русия, европейските политици махваха с ръка: „Ох, Вие, поляците, с Вашата история, все мразите тия руснаци и пр.. Не, не! Вашето мнение трябва да го разделим на две, дори на четири и после ще решим ние“. Докато не дойде Грузия, Крим и Донбас. И сега в Западна Европа, въпреки споровете със сегашното полско правителство, най-после разбират, че Полша има какво да каже за Русия и Изтока.

"Панорама": - Но и Полша я критикуват за консерватизъм в повече. Че опитва да забрани абортите, да ограничи Конституционния съд. Дали не е различна и Полша?

Проф. Малицки: - Разбира се. Новото консервативно правителство на партията „Право и справедливост“ влезе в огромен дебат и конфликт с Европейския съюз, както унгарският премиер Орбан. Само че вижте, свободата, която дължим на борбата на „Солидарност“, позволява на всеки да бъде активен: за правителството или срещу правителството. Наскоро десетки хиляди жени демонстрираха срещу неосъществения законопроект за забрана на аборта. Впоследствие се оказа, че не го е внесло правителството, а организации, закрилящи живота. Като външен наблюдател смятам, че от гледна точка на властта влизането в този дебат беше огромна грешка. Знаете, първата ми специалност е средновековната история, Рицарският кодекс. Та си спомних една провансалска рицарска песен: „Женският гняв е гибелен и всеки мъж трябва да се пази от него!“. Ето защо предупреждавам полското и всички други правителства да не захващат война с жените.

"Панорама": - Опазил ги Бог от женския гняв! А този Рицарски кодекс още ли формира политическия живот на поляците днес? Те още ли гледат на политиката като кавалерийска атака срещу танкове?

Проф. Малицки: - Не мисля. Да, поляците по-често са готови да рискуват и да жертват собствената си изгода в името на по-висши цели… Например, Варшавското въстание; решението за борба на всяка цена. За да покажем на немците и Сталин, че сме си у дома и ще се бием за своята родина. Е, връзката с Рицарския кодекс е далечна. Има я обаче решимостта да се борим, дори когато не виждаме изход. А на Запада, на държавите, възпитани в буржоазен дух, това им дава повод да критикуват поляците, че са безотговорни. Аз пък казвам, че не сме. Просто трябва да се бориш за независимостта и свободата си.

"Панорама": - Но каква е разликата тогава? Поляците казват: родината! И руснаците казват: родината! Дори думите си приличат: ойчизна, отчизна. Две големи нации, които се борят за достойнството си.

Проф. Малицки: - Разликата е много проста. Родината за поляка – това е моята родина. Готов съм да я браня, ако нахлуе врагът. А от Кремъл чуваме да говорят не за родината, а за империята, за сфери на влияние. Аз си давам сметка, че това се вижда по един начин от Полша и по друг начин от България. Ние в Полша знаем каква е разликата в погледа. Вижте, нас не ни интересува как руснаците организират собствената си родина. Тяхно право е да избират с мнозинство от 80% Владимир Владимирович Путин. Ние обаче протестираме, когато се връща неоимперската идеология. Когато Москва иска да влияе върху това как украинците, грузинците, беларусите организират отечествата си, въз основа на умозаключението, че някогашният свят на Съветския съюз е сфера на руско влияние. И когато се прави опит западният свят да бъде заставен да признае тази сфера.

"Панорама": - В началото Ви попитах за европейския Изток, а Вие заговорихте за Русия. Кое е сега Изток и кое е Запад в Европа?

Проф. Малицки: - Великолепен въпрос! Но Вие си давате сметка, г-н водещ, че тези неща се променят. Докато съществуваше комунизмът, границата на Изтока беше „Желязната завеса“ - и всички ние, уви, бяхме от източната ѝ страна. Днес това е границата на Европейския съюз и НАТО. А ние, поляците, бихме включили към не-Изтока не само балтийските страни, но също Беларус, Украйна и поне Грузия или Закавказието - с други думи държавите, които не са Русия.