Интервю с баронеса Сюзън Грийнфилд

Предаване: Панорама, 31.10.2014

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

БНТ: Баронеса Грийнфийлд, вие сте сред малкото хора, които не флиртуват с комуникационните технологии. Това не е ли като да отричаш Господ?

Баронеса Грийнфийлд: Не, това е да си уникален индивид. Използвам технологиите за  свои цели  и при нужда, но не съм им робиня. И „флиртувам” не е точната дума. Просто не им робувам.

БНТ: А Вие дори страница във Фейсбук нямате.

Баронеса Грийнфийлд: А за какво ми е? Животът ми е пълен, имам много приятели, правя интересни неща, заета съм. Защо да хабя малкото си отредено време на този свят, за да вися пред екран и да си говоря с 500 души, които никога не съм срещала, и да им пращам снимки на шоколадова торта? Защо?

БНТ: И аз не съм във Фейсбук. Говорите на посветен. Но трябва ли да се отървем от социалните мрежи?

Баронеса Грийнфийлд: Не смятам, че трябва да премахваме каквото и да е. Като говорим за шоколад, Фейсбук е приятно изживяване. Но няма диета само на шоколад. Страхотно е, когато Фейсбук допълва твоя реален контакт с приятелите. Не трябва да заменя истинския живот, обаче.

БНТ: Как технологиите оформят мислите и мозъците ни?

Баронеса Грийнфийлд: Интересен въпрос. Първо, животът оформя мозъците и мислите ни. Всичко, което правиш, буквално оставя следа в мозъка. Само дето дигиталните технологии са уникални и въздействието им може да бъде много по-особено. Не че компютрите самостоятелно променят мозъка. Той се променя през всеки един момент от живота ни. Но технологиите са уникален и безпрецедентен начин на живот, който формира различни модели на мисъл и профили.

БНТ: Как можем да предотвратим това нашите деца да се превърнат във високотехнологични зомбита?

Баронеса Грийнфийлд: Лесно е да кажа какво не трябва. Не нареждайте на дете. „Не прави това” – така забраненото изглежда екзотично и специално. Преди бях пушачка и много мразех, когато ми казваха „Не пуши!”. Отказах се чак когато в една книга прочетох за позитивите: „Представете си свят, в който имате бели зъби, повече пари и помирисвате цвете”. Ето начина! Никой не обича да му нареждат. Вместо това да създадем среда, която е по-интересна от играта Джи Ти Ей. Четете на децата приказки. Така развивате въображението им. Когато бях малка, учителят ни четеше за Баба Яга – с железните зъби, как откъсва главите на децата. Помня и до днес:  представях си странна къща с просо, горящи черепи и железни зъби. Днес май приказката не е политически коректна. Но аз дори се правех на Баба Яга, когато разказвах истории на брат си. Приказката те кара да си представиш друг свят, да си го досъчиниш. За жалост сега с компютрите всичко е толкова нагледно, всичко е буквално пред теб. И ти само реагираш, като хамстер в колело.

БНТ: И какво излиза, че модерните технологии развалят мозъците и мислите ни?

Баронеса Грийнфийлд: Със сигурност не изкарват най-доброто от нас. Хората, които прекаляват с компютърните технологии, не се превръщат в компютри или роботи. Те стават като деца – разглезени, емоционални, нелогични, безотговорни, леко агресивни. Имат крехко чувство за собствена идентичност и нужда от постоянно внимание. Абе, малко дете! Притеснява ме, че задържаме хората на детско ниво, вместо да им позволим да развият абстрактни концепции, нови идеи, и да получат чувство за собствена идентичност.

БНТ: Работата ви подплатена ли е с научни доказателства? Защото имате и критици.

Баронеса Грийнфийлд: Разбира се, че имам такива. В науката се критикуваме постоянно, изобщо не ми пречи. Така постигаме прогрес. Всяка статия, която публикуваме, ще бъде критикувана. Някой ще каже, че извадката не е достатъчно голяма или не са направени проучвания. Нито един научен труд не е окончателен и цял – винаги е част от по-голяма картина. В моята книга има над 500 цитирания. Имаме право на собствено мнение, но не на собствени факти. Дразни ме лъжата, че няма доказателства. Затова ме дразни лъжата, че нямам доказателства. Те може и да не са окончателни и убедителни, но не можеш да кажеш, че папата не е католик. Не можеш да кажеш нещо, което не е вярно. От друга страна нямам против обоснован научен дебат. Смисълът на книгата ми беше да породи дебат. Но когато кажат, че няма доказателства, бих попитала „какво доказателство имате Вие, че няма доказателство?” Това е показателно колко заблудени могат да бъдат понякога хората, когато не искат да повярват. Това не помага. Трябва да приемем тези неща и да ги обсъдим, вместо упорито да отричаме.

БНТ: Написахте и футуристичен роман, в който хората са „потопени” в технологиите. Радостта от играта ли води човечеството към бездната?

Баронеса Грийнфийлд: Вероятно съм много различна, но аз мразя да играя игри. Предпочитам да си говоря с хората, вместо бридж, покер или шаради. Защо просто не разговаряме? Защо са ни правила? Играя скуош, за да поддържам форма. Но да играя игра, вместо да обменям идеи, да чета и обсъждам книги – за мен е странно. Но това е моето крайно мнение. А видеоигрите съвсем не ги разбирам. При покер и бридж може да спориш; виждаш как реагират другите. Ако играете на шаради, може да се сближите, като на коледния следобед. Но идеята да седиш сам в стаята си, потопен в измислена приказка... Защото във видеоигрите няма крал Лир, Достоевски или Анна Каренина. Има добри и лоши  – междугалактически войни, племена, рицари. Елементарни приказки! Наблягат на екшъна, не на мисленето. Как можеш да покажеш какво мислят или чувстват хората като образ? Не можеш. Книгата е по-силен инструмент за изследването на човешката природа. Мнозина предпочитат книгите пред филмите. Видеоигрите акцентират на бързината и дават тръпка, но кое ще замени осъзнаването на околния свят?  Дори директорът на „Гугъл” Ерик Шмидт казва: „най-добрият начин да научиш нещо, е да  прочетеш книга.“ Дори той твърди това!

БНТ: Наближаваме ли момента, в който ще излекуваме Алцхаймер? Може би това е модерната болест: защото колкото повече учим, толкова повече забравяме.

Баронеса Грийнфийлд: Биомедицинския напредък е голям. По времето на майка ми рак, инфаркт и други не са вече смъртна присъда, въпреки че все още застрашават живота.  Алцхаймерът е болест на възрастните хора. Не е последица от остаряването, просто се появява в по-напреднала възраст. Виждаме все по-ясно, че възрастните хора боледуват по-малко от други болести. Не бих казала „лек”, но в рамките на нашия живот ще открием начин да стабилизираме състоянието, да спрем умирането на клетки. Болният ще вземе лекарство и няма да се влошава повече. Това ще бъде изумително! И още! Мечтая да изобретим кръвен тест. Защото симптомите на Алцхаймер се проявяват едва 10-20 години, след като клетките започнат да умират. Ако открием предсимптомно изследване, за да разберем дали този процес се развива в момента – като тест за холестерол, бърз и евтин -  бихме могли да го правим рутинно. Така ще кажем на болния:  „Имам добра и лоша новина. За съжаление Алцхаймер вече се развива в мозъка ти. Още нямаш симптоми, но до 2 години ще имаш. Добрата новина е, че има лекарство, което спира умирането на нови клетки. Така че го вземи сега, независимо че нямаш симптоми - и те няма да се проявят.” За това мечтая. Но все още е само мечта. Във фармацевтиката, дори да откриеш основния компонент на лекарството, то влиза в производство след около 10 години. Преминава през всички клинични тестове, за да сме сигурни, че е безопасно. Поне имаме идея и започваме. Няма да стане утре, но да не губим надежда.

БНТ: Ядосвате ли се на журналистите, които ви питат за Вашите къси поли? Може би науката трябва да има медиен чар.

Баронеса Грийнфийлд: Странно, науката има лоша слава. В британската преса пише „жена-учен”. Звучи като куче-колоездач. Не казват „жена-журналист” или „жена-писател”, дори „жена-медик”. Защо трябва специално да подчертаеш, че даден учен е жена и да наблегнеш на късата пола и червилото? Те нямат никаква връзка с моите научни занимания.

Скандалите провокират. И може би правят по-добра наука.

Надявам се момичетата да видят в мен учен с къса пола и да разберат, че учените могат да бъдат всякакви – независимо от размер, пол, етнос и т.н. Науката е като всяка друга работа – ти си ти. Не е нужно да си бял мъж на средна възраст, за да си учен.

БНТ: След като толкова задълбочено сте изследвали мозъка, разбрахте ли глупостта?

Баронеса Грийнфийлд: Нали знаете за хидрата в гръцката митология? Като й отрежеш главата, на нейно място израстват нови седем. Така е и с мозъка. Колкото повече постигаш, толкова повече разбираш колко не знаеш. И все по-глупав се чувстваш. Колкото повече задълбаеш, толкова по-впечатлен си от това, което може да прави мозъка. това мазно нещо, което се побира в дланта, е основата на всичко, което си. То ти дава дори и усещането, което имаш сега, съзнанието ти.

БНТ: Казахте за една от мечтите ви. Може ли човек да изпълни поне една от мечтите си в рамките на един живот?

Баронеса Грийнфийлд: Зависи от мечтата. Знаете ли, майка ми беше обикновена жена от работническата класа. Като дете ходела до Бъкингамския дворец с майка си и баща си и гледала през решетките къде живеят кралете и кралиците. Станах директор на Кралския научен институт – и кралицата и херцогът на Единбург дойдоха да открият ремонтираната сграда.Като ръководител, можех да избера кой да види кралицата, докато я развеждам. Имам невероятна снимка как запознавам кралицата с майка ми; те са връстници. Много се гордея, че го направих! Някой после ми каза, че заради това свое дело ще отида в рая. Това е един от миговете, с които се гордея най-много. Мечта, която успях да реализирам.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад