Ислямска държава продава заграбени артефакти от Сирия и Ирак

Ислямска държава търгува с културни ценности от Сирия и Ирак. По темата разговаряме с Яра Бубнова – изкуствовед и куратор, Тони Николов – философ и журналист, Владимир Чуков – арабист, Тихомир Безлов – Център за изследване на демокрацията.

Ислямска държава използват продажбата на артефакти от Сирия и Ирак като източник на финансиране след като й бяха отрязани пазарите за петрол.

Според Владимир Чуков търговията с артефакти е основно перо във финансирането на ИД и то още от самото й създаване. Тя е станала още по-важна за терористите след като миналата година добивите на нефт намаляха заради бомбардировките над нефтените рафинерии. Само преди няколко дни обаче те са позволили на всички бойци да добиват нефт. С последната атака над Палмира ислямистите от ИД са станали милионери със заграбването на древните исторически ценности в този сирийски град. Всъщност, по думите на Чуков, в идеологически план ислямистите разрушават тотеми. Проблемът обаче е, че те са измамници: често излъчват клип и показват разрушаване на отливки, реплики на артефактите, а в същото време натоварват тези артефакти на камиони и ги отнасят, за да ги продават. С две думи: ислямистите догматично си противоречат с това, което заявяват. "Едно е фетвата, съвсем друго практиката".

Яра Бубнова мята, че с разрушаването вече е нанесена сериозна травма върху световната култура, "тъй като има неща, ситуации, обстоятелства, а търговията с артефакти съществува откакто съществуват войните и непрекъснато обектите на изкуството си сменят собствениците. Бубнова цитира статията в "Гардиан", посветена на търговията с плячкосани артефакти, която открива в лондонските антиквариати огромно количество такива ценности, които търговците приемат и нещата си вървят, необезпокоявани от закона по търговските канали. Според изкуствоведа това е огромен проблем: въпреки че има гигантско национално и международно законодателство, което забранява не само продажбите, но и покупките на крадени артефакти, тези закони видимо се нарушава с оглед изгода и материален интерес.

Тихомир Безлов постави акцента върху това какво минава през България, за което няма данни все още, макар някои западноевропейски журналисти да подозират, че страната ни е трасе за такава контрабанда.Той направи аналогия със съобщения на запад, че България изнасяла каптагон за Сирия и Ирак, но по думите му, всеки, който познава производството и търговията с амфетамини, знае, че това е скалъпено твърдение, "сглобено от стари вестници". Отдавна тези лаборатории не са в България, а в Турция и в Ливан. Има съобщения за артефакти, намерени в Западна Европа, което Безлов обяснява с частните колекционери, които имат възможност да контролират този процес.

Тони Николов изтъкна, че темата за незаконната търговия с артефакти има два плана извън остойностяването. Първият е нулирането на историята - т.е стремежът да няма история пред 6-7 век, както подозира френският ислямолог Марек Шебел, да няма история пред времето на пророка Мохамед. Вторият план е всяването на страх. Иначе става ясно, че една трета от антиките в иракските музеи извън територията на ИД е било върнато - т.е. в началото на войната много от тези артефакти са напуснали страната. Относно мерките срещу това разграбване, Николов спомена усилията на ООН, на ЮНЕСКО и резолюцията на Съвета за сигурност. Листата на големите артефакти е в ИНТЕРПОЛ и тя контролира движението им, но има и частни разпродажби, където контролът е по-труден.