Истанбулската конвенция - дебат за границите на човешката природа

В предаването:

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

По думите очевидно е, че обществото ни ще се движи между два вече политизирани дебата - "за границите навътре, обърнати към самия човек, който по своята природа е антропологически" и "за границите на човешката експанзия навън, което е екологичният дебат".

Дебатът в България много прилича на дебата в другите европейски страни. В този смисъл трябва да го приветстваме, отбеляза социалният антрополог.

За него конвенцията е "декларативен, скучноват, напълно безопасен документ", в който "няма заплаха освен препратките към идеята за релативизация на пола и трансценденцията на биологичното".

Д-р Николай Михайлов - също гост в студиото на сутрешния блок, отбеляза, че Истанбулската конвенция "във всички случаи трябва да бъде четена в джендърната идеология, която е елемент на постмодерната идеология".

Лексиката на тази конвенция не би могла да възникне, ако няма преди това дълъг културен процес на ревизиране на основни начала, свързани с половия идентитет на човека. Тази конвенция по някаква ирония е наречена "истанбулска", защото е възникнала там, където никога няма да бъде въведена, и това носи някакъв особен абсурд на случката на нейното възникване, каза той.

За него обезпокоителното е, че конвенцията "е свързана с една трансмисия на идеологическо и дори политическо насилие".

Първо - тя има своеобразна културна генеалогия, основно феминистка. Второ - тя е приета на нивото на Съвета на Европа през обикновена административна процедура, без дебат. След това е предложена на националните парламенти за ратификация под много голям натиск от страна на политическата власт в Брюксел и през политическите ръководства на съответните групи упражняват натиск върху депутатския корпус да каже "да". А на свой ред този депутатски корпус упражнява насилие върху обществото, което е драматично разделено, обясни какво има предвид д-р Михайлов.

Според него съпротивата в обществото е, "защото то пази някаква зона на съкровено, свещено каквото е интегритета на семейството и неприкосновеността на детето".

Българската съпротива произлиза от нещо много дълбоко, автохтонно, не е свързана с архаика, която подлежи на преодоляване като предразсъдък и стереотип, свързан с етиологията на насилие над жена, е нещо, чрез което хората живеят по памет, традиции и принадлежност, обобщи д-р Николай Михайлов.