Истории за българското кино

Иван Попйорданов, бивш директор на Киноцентър "Бояна": "Когато дадох така лекомислено съгласие да говорим за тази дата, свързана с тържественото откриване на Киноцентъра - 3.09.1963г., с огромна изненада открих само едно нещо - изречението: "Първоприемник на киноцентъра в Бояна е "Ню Имидж Бояна Филмс". Край на историята. Точка по нашенски. Няма нито един ред, свързан с това какво се е случило с Киноцентъра и какво е представлявал през тези 40 години на съществуване. Това е не само е очудващо, това е тъжно."

Той обаче си спомня, защото животът му е тясно свързан със Студията за игрални филми, както Киноцентърът се е наричал преди процедурата по приватизиране през 2001 г.

Професионалния си път Иван Попйорданов започва през 1963 г. -годината, в която започва и работата в Киноцентъра. В началото е част от екипа по монтажа, а девет години по-късно е избран за директор на най-голямата продуцентска къща на Балканите по това време.

Иван Попйорданов: Бяха произведени над 130-140 игрални филма. Започвайки от "Козият рог" и "Всичко е любов". Това бих го нарекъл един от най-успешните периоди на българското кино. Тогава се появиха филми, които в действителност отразяваха действителността в България и се радваха на огромен успех!

Спомня си годините, в които в Студията са работили на пълни обороти. Продукцията за година е надвишавала 22 игрални филма. Срещаме се и с един от кинодейците по това време - режисьора и оператор Радослав Спасов.

Радослав Спасов, режисьор и кинооператор: Аз съм рожба и съм възпитан в Киноцентъра. Аз там започвам от нулата. Завърших като член на последния борд на директорите там преди да бъде продаден Киноцентърът, но там започнаха тези процеси. Ние напуснахме Киноцентъра, толквоа много творци излязоха извън сферата. Няма средства за киното.

Паралел между тогава и сега и двамата не се наемат да направят. Времената, казват, били различни.

Иван Попйорданов: Не мога да сравнявам тогава и сега, защото това е периодът, в който българинът ходеше средно годишно 10 пъти на кино. Това са 100 млн. зрители, които цялата киномрежа в България имаше тогава.

Радослав Спасов, режисьор и кинооператор: Някога така са го измислили да бъде и затова селата ни са били населени и е имало културен живот в тях. Това продължаваше и след 9 септември. Тогава имахме кинопрожекции почти във всички села.

Иван Попйорданов: Аз съм по природа оптимист и независимо от трудните години, които след 1989 г. настъпиха за българските кинотворци и хората, свързани с тази професия, аз мисля, че рано или късно държавата ще трябва да разбере едно основно нещо: да пренебрегваш развитието на националното си кино, е равностойно на престъпление!

Репортаж на Тереза Ставрева и оператора Лъчезар Ораков