Векове наред майките, които са имали проблеми с кърменето на децата си, са ползвали услугите на дойки – това са били или близки и приятелки на майката, или най-често жени, членове на семейството, в което децата са се отглеждали заедно. В началото на 19-ти век в някои части на Европа и Америка, ползването на дойка лека- полека било изместено от приготвянето на бебешка храна на базата на животинско мляко. Тази тенденция се засилила още повече, след като през 1845-та година нюйоркчанина Илайджа Прат изобретил и патентовал гумения биберон, който имал ужасен мирис, а първото стъклено бебешко шише се появило 4 години по-рано - през 1841 и било патентовано от американеца Уиндшип (C. M. Windship). Много преди това обаче бебетата се хранели от съдове, изработени от животински рог, керамика, порцелан или желязо. Всъщност, смята се, че едно от най-древните приспособления за бебешко хранене е бил кравешки рог с пробита дупчица.
В края на 19-ти век, се засилило производството на шишета с формата на банджо, които били съставени от няколко части. В рекламите били наричани с мили имена, като “моят малък любимец” или “милото на мама”. Но зад тези имена се криела смъртоносна опасност и скоро станали известни като шишета-убиец. Проблемите идвали от липстата на каквато и да било хигиена от от трудното измиване на частите на шишето. Смъртността в края на Викторианската епоха била толкова висока, че само 2 от всеки 10 деца успявали да доживеят до 2 годинки.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News