Историята на Съединението

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

За трудностите и перипетиите на днешния ден - историческа справка в следващите минути.

Берлинският конгрес от юли 1878 година разкъсва България на три части - Княжевска България, Източна Румелия, както и автономна област под властта на султана, а Македония остава изцяло в османската империя. Връзките между разделените български области не спират, най-силна тя е между живеещи в Княжество България и Източна Румелия. Бързо между тях се заражда общонационално движение, което подготвя обединението между двете територии.

В някои селища на Източна Румелия се създават чети по подобие на тайните комитети отпреди Освобождението. Така се дава началото на нов български таен революционен комитет, негов ръководител е Захари Стоянов, който се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата. Първоначалният замисъл е присъединяването на областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български райони. Това се оказва невъзможно, заради неподходящата международна обстановка в онези времена. Така на преден план излиза задачата да се реализира присъединяването поне на Източна Румелия. Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. Следват неуспехи, затова през лятото на 1885 година се избира нов състав на тайния революционен комитет.

Комитетът издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър Първи Батенберг, предприети са бързи действия за спечелване на командири от източнорумелийската милиция. Решава се акцията да се проведе в средата на септември 1885 година. Но българите не могат да чакат, започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина актът на Съединението да се ускори.

След бунтовете следва и военен преврат на 6 септември 1885 г., очаквано подкрепен от българския княз Александър Първи Батенберг. Бунт, желан от всички българи, преминал без кръвопролития. Бунт, който показва, че макар Берлинския конгрес да разпокъсва земите на България, той не успява да прекъсне духовната нишка на народа. Съединението на страната ни подтиква съседните балкански държави да се обединят трайно срещу идеята за автономия на Македония и Одринско. От това интерес нямат и великите сили.

Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. Османското съгласие си има цена. България отстъпва на империята Кърджалийска околия. Следват опити за нови разделения, но след Букурещкия мирен договор въпросът за разделяне на България повече не е поставен.

Автор: Благой Цицелков

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News

Акценти
Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад