Кой пази духа на Съединението днес?

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Историята на духа на Съединението ни прилича на историята на това дърво. Един див орех, засаден в центъра на някогашното село Голямо Конаре, оцелява вече 130 години.

Анета Атанасова – директор НЧ „Съединение 1875“: "Още от заселването, в Голямо Конаре се счита, че тук са се заселвали наистина луди глави, буйни младежи и мъже, които е трябвало да отглеждат коне за турската войска. И те са изпращани тука и са се чувствали много свободни, свободолюбиви, защото това е било една гора, насред нея – една широка поляна, и това им е давало чувството за свобода. Така данните са, че това става около 1460г, заселването, така че е доста старо селището и оттам нататък е напълно естествено тука да се раждат такива личности. За яркия характер на хората тук говорят и носиите от района – в тези кутийки, наричани паласки, мъжете тук са носели... барут, за да докажат, че са готови и за любов, и за борба."

Всъщност един от първите комитети, в които се подготвя Съединението на България е именно този в Голямо Конаре. А една от най-ярките личности в него е Чардафон Велики. За него ни разказва малкият Чардафон, или Ангел Паликрушев, който от дете е влюбен в историята.

Ангел Паликрушев: "Той е роден в Габрово. Когато е бил малък, е бил много буен и затова са му викали „чарда“, което било говедо на някогашния език. Но той после идва в Съединение, по-точно в Голямо Конаре. Той е повел четата на Голямо Конаре към Пловдив, за да върви Съединението на България."

Марияна Килимперова – НЧ „Съединение 1875г“: "Той е яздил всъщност коня на арестувания префект Димитров, един буен жребец, вдигал го е на крака и пред всички е казвал: „Съединението прави силата, долу Източна Румелия, да живее Съединението“, така че целият Пловдив и всички консулства са разбрали, че е извършено Съединението."

Анета Атанасова – директор НЧ „Съединение 1875“: "Легенди се носят и за него, колко е бил буен, невъзпитан, но това нещо е увличало младежите да го следват. Той е обикалял много да агитира за Съединението, нямал е търпение да се случи това. По време на Съединението на тези всичките събития се заражда и една романтична връзка между Чардафон Велики и Недялка Шилева, племенница на кмета и се налага и тя да ушие знамето. Много прогресивна девойка, която след това живее над 90 години и посвещава целия си живот наистина на това да учи децата на това родолюбие и точно на това, да обичат своята страна, а пък и поколенията в Голямо Конаре да обичат своето родно място, защото тя много е посещавала Голямо Конаре."

Мечтата на Недялка Шилева и до днес се сбъдва в гр. Съединение. Нищо тук не е забравено. На поляната, където някога четниците на Голямо Конаре са се заклели в Съединението, днес има музей, който напомня борбата им.

Марияна Килимперова: "В експозицията тази снимка представлява най-голям интерес, защото тя е направена, автентична снимка на голямоконарската чета, вечерта на 5 септември 1885 г. Тъй като членовете на другите комитети - и в Панагюрище, и в Асеновград, и в Чирпан са арестувани, а в Голямо Конаре, вместо да арестуват комитета, те арестуват префекта и успяват вечерта на 5 септември, ето по това време, на тази поляна, на този площад, да се съберат всичките 400 виждате ги, наши четници. Заедно с тяхна помощ, заедно с войската на Данаил Николаев е извършено Съединението на Княжество България и Източна Румелия."

А извън музея – духът на Съединението в гр. Съединение живее най-вече у хората тук. И за да се запази, най-голяма е ролята на читалището, което е 140-годишно - създадено по идея на Васил Левски. Преживяло и пожари, и войни, всеки път народът го възстановява, а най-много го подкрепят именно хората, участвали в народните борби. За г-жа Атанасова, която е от дълги години директор тук, читалището е много повече от лична кауза: "Харесва ми всяко нещо, свързано с живота ми тук, и съм голяма късметлийка, че съм попаднала на такова място да работя, защото ми харесва всичко, което правя. Харесва ми това, че хората одобряват това, което правим, посрещат го с желание, обичат читалището си. Аз имам вече 27 години стаж тук и непрекъснато се стремя да правя неща, които ще останат. Всъщност може би най-ценното е, че историята се запазва така от поколение на поколение и аз много се радвам и на децата, които обучаваме. Организираме им различни събития, на открито, на сцена, пеем, танцуваме, забавляваме се, но винаги го има и този момент, че ние сме гордите потомци на едни хора, които са извършили Съединението на България и че трябва да го знаем това нещо, да го ценим и нашите деца... да го знаят и да го разкажат след време и на техните деца!"

Ангел (малкия Чардафон): "Ако не си знаеш историята, просто ти не си човек, който живее в тази държава. Все едно, че си някакъв чужденец."

Такава е историята на Съединението през очите на хората в Съединение – история на ярки личности, една любов и едно дърво, което вече 130 години събира хората около себе си.

Автор: Велианна Кашева

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад