Историята на сладоледа

Предаване: Здравето отблизо, 16.05.2018

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Преди 5000 г. в Китай се е появил сладоледът и китайските императори са първите, за които е известно, че са яли сладолед. Те смесвали сняг и лед от планините и прибавяли в сместа портокали, лимони и зрънца от нар, а понякога вино и мед. Твърди се, че точно тези рецепти и начини за съхранение били държани в тайна, разсекретена едва през 11 век в книгата „Ши-кинг” – канонически сборник с древни песни. Китайците научили арабските търговци да смесват плодови сиропи със сняг, а арабите разпространили рецептата сред венецианците, по-късно и сред римляните.

Европа научила за замразения десерт през XIII век от… Марко Поло, който донесъл от Китай в Италия рецепти на плодов сладолед. Те му били подарени от монголски хан, а блюдото много наподобявало шербет и на мига влязло в списъка с най-изискани десерти на италианските аристократи. Рецептите били пазени в тайна, а придворните готвачи давали обет за мълчание. Първият град, в който започнали да произвеждат и продават сладолед, бил Париж. През 1676 г. 250 парижки сладкари създали корпорация за производство на сладолед, но официалната рецепта за приготвянето му все още била държавна тайна. Само след 100 г. във Виена била издадена готварска книга с рецепти за сладолед. Един екземпляр от книгата се запазил и до днес и в него могат да се намерят много интересни рецепти като: сладолед с каймак отгоре, а вътре с добавена канела, ванилия и мараскин (вишнев ликьор); сладолед с лимон, горчив портокал, ягоди и малини. Всъщност книгата си е сериозен научен труд и в нея има теологически и философски обяснения за явлението замръзване на водата.

В Америка рецепти за приготвяне на сладолед попаднали чрез английските преселници, когато през 1774 г. доставчикът на хранителни стоки Филип Лензи обявил в нюйорските вестници, че идва от Лондон и носи рецепти на различни сладости, в това число и на такава рядкост като сладоледа. През 1834 г. американецът Джон Перкин патентовал идеята си за използване на компресорен апарат. Десет години по-късно англичанинът Томас Мастерс получил патент за машина за производство на сладолед - калаена кана с въртящи се три шпаклички, около които имало лед, сняг или примесени със сол амониеви соли, амониева селитра, амониеви нитрати или калциев хлорид. Според патентното описание машината можела едновременно да охлажда, замразява и разбива сладоледа.