Изповедта на една майка

Година след трагедията в Лясковец

Днес е рожденият ден на командоса Емил Шарков. Той загина на утрешния ден - 14 март преди година, при специална операция в Лясковец, която беше определена като провал. Тогава душевноболният Петко Петков откри огън по баретите, след заплашителни писма до директора на училището в съседство, че ще нарани децата. Делото, което трябва да изясни защо се провали операцията вече е във Великотърновския окръжен съд, но е засекретено. Междувременно вече бившият главен секретар на МВР Светлозар Лазаров обяви, че има наказани служители, след които и барети.

Равносметката след смъртта на Шарков - понижени двама директори на полицията във Велико Търново, уволнен ръководител в Главната дирекция "Криминална полиция" и двама великотърновски криминалисти. Майката на загиналия командос определя последствията като гротеска. Чуйте я в интервюто на Цвета Младенова.

Ваня Рибчева - майка на баретата Емил Шарков: "Направо не е за вярване, че е минала една година... Не е за вярване, че аз съм жива, а синът ми не е. На 13-ти има рожден ден, на 14-ти е денят на смъртта му. Просто беше похарчен животът на сина ми."

БНТ: "Как Ви се сменяха настроенията през тази една година, какво беше в началото, в средата и сега?"

Ваня Рибчева - майка на баретата Емил Шарков: "Няма нищо по-горчиво от нещата, които се случиха. Редуваха се - лошо, по-лошо, много лошо. После пак. Няма добро. Може би щеше а има някаква доза поне удовлетворение, ако бяха предприети някакви мерки да се установят причините за това, което се случи в Лясковец. Просто всичко е било страшно нескопосано, страшно нескопосано - върхът на безотговорността, върхът на абсолютното безхаберие. Грешките на ръководителите са резултат от тяхната безотговорност, от

некадърност и от чувство за безнаказаност.От немай къде командирът на отряда е порицан. Аз директно зададох въпрос на министър Вучков - какво трябва да стане - целият отряд ли трябва да бъде избит... Момчетата са изпратени да хванат един психар, който трябва да бъде заведен на психиатрична експертиза - това е, което те знаят. Не е изготвена тактика, не е направен план. Момчетата стрелят в отговор на неговата стрелба, но те са имали изричното разпореждане него да го хванат. Колеги на сина ми ми казаха на мен, че той като е бил вече на терасата срещу него е питал - имам ли разрешение да стрелям, ако се наложи. Баретите е трябвало да изненадат обекта, който е цел на операцията. Де факто той, когато започва да стреля - те са изненаданите. Те не са имали право да ползват взрив, за да отворят входната врата. Не са имали право да ползват светлинно-шокови гранати, както се прави, когато трябва да хванеш някого в такава ситуация. Не са имали точен план. Подготовката й е започнала 2-3 седмици по-рано като планирана акция. Нещата въобще не са били довършени и на главния секретар Лазаров просто по някакви неизвестни за мен причини просто му хрумва в главата - утре сутринта хващам баретите, отивам в Лясковец, приключвам тая история, показвам на света колко съм велик. Даже сега ще го изпратят с благодарности, че си е вършил добре работата в МВР. Смъртта на моя син, осакатеният му колега, другите ранени две момчета - те са част от достойно свършената му работа."

БНТ: "Какво си говорихте толкова с министър Вучков, че той да бъде убеден след вашия разговор да подаде оставка?"

Ваня Рибчева - майка на баретата Емил Шарков: "Разказах му за оказването на давление, за натиска върху хората, които е

трябвало да се явяват пред комисиите, за това, че са изготвили документи с невярно съдържание, за това, че са скривани показания на хора. Всичко, каквото съм констатирала, му го казах на министъра. Това са практики, с които администрацията не иска да се раздели. Те не всичките недъзи, които констатирах са зависели само от присъствието на Лазаров. То има там и лазаровчета, и лазаровченца и т.н., тъй че... Ще им напиша, че е срамота. Би трябвало да се засрамят - съвсем елементарно ще го кажа по народному - срамота е. Ако ще реформират МВР както трябва, отговорите до мен ще дойдат естествено и логично като резултат от промяната на практиките. Това е. Емо нищо няма да го върне. Обаче има значение за хората, които остават да живеят след това. Има значение за момчетата в отряда, има значение за цялото ни общество. За хората, които са живи е важно в тая държава да се казва истината и да се търси отговорност. Къде им е покаянието, за да получат прошка?"