Йорданка Христова за Борис Гуджунов и ЦСКА

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Репортерът на "Денят започва" Ивайло Гюров се срещна и разговаря с голямата българска певица Йорданка Христова - за приятелството й с Борис Гуджунов и за любовта й към ЦСКА.

БНТ: Г-жо Христова, няма как да не Ви попитам относно последното събитие - кончината на г-н Борис Гwджунов. Разкажете ни какво си спомняте от него, на какво Ви научи той?

Йорданка Христова: За съжаление, това беше очаквано. Това бе очаквана новина, аз я чаках почти всеки ден от един месец насам. Жалко, че си отиде така - огорчен, ядосан на много неща. А какво научих от него? Научих много, защото ние сме приятели от петдесет и няколко години, от първия випуск на студията за естрадни певци. Пътували сме много и у нас, и в чужбина. Той беше изключително деликатен и тактичен, и толерантен колега, много търпелив. Общо взето не беше за днешното време. И се научих от него да не бъда толкова тактична, толкова толерантна и скромна. Това бих посъветвала младите хора, защото...

БНТ: Какви негови черти бихте искали да виждате повече в днешните изпълнители?

vlcsnap-2015-06-15-09h33m55s173Йорданка Христова: Няма такъв глас като неговия, не виждам. Опитват се да пеят неговите песни, но не могат, защото го няма това чувство и тази култура музикална. Нека да не... Аз ще се радвам, ако пеят неговите песни. Това искам да остане, защото има прекрасни песни. Да го помним. Това е най-важното за един човек, който е дал живота си за музиката.

БНТ: Може ли да говорим за нещо като една братско-сестринска обич между вас двамата?

Йорданка Христова: Едно прекрасно приятелство, изключително приятелство, дългогодишно. Без да си досаждаме, много сме се обичали и сме си вярвали един на друг. Това е важното.

БНТ: Да поговорим за една друга обич - за футболната страст.

Йорданка Христова (разсмива се): Не случайно съм с червена козирка. Ето всичко ми е червено, IPad-ът, слагам си по някоя червена точка.

БНТ: Защо футболът и защо точно червената страст, ЦСКА?

Йорданка Христова: Сега, значи аз съм израснала в семейство на славист и левскарка. Татко беше славист, а майка от Левски, поради роднинските си връзки с Гунди. Като малка мен не ме е интересувало естествено и не съм обръщала внимание, че Гунди ми е братовчед, просто защото имах голяма сестра, имам я все още. И тя беше от Левски като по-голяма. И аз естествено, за да има екшън, съм от ЦСКА. Но не съжалявам нито за един момент, защото само след една-две години ЦСКА почна да бие поголовно Левски и 10 години наред беше шампион. Така че... шегувам се, разбира се. Ходила съм на стадиона по други причини. На татко първият братовчед беше по тежка атлетика в ЦСКА и аз с братовчедка ми ходихме там, и познавам почти всички футболисти, някогашния домакин, който беше там, и Снежана Керкова тренираше лека атлетика и т.н. Някак си това е, така е станало, че дори и с най-голямо удоволствие изпях химна "Сърца червени", който си остана химн. Химн не може да се променя. Може да се пишат други песни, но химнът си е един.

БНТ: На чий отбор беше първият мач, на който отидохте?

Йорданка Христова: Първият мач... мисля, че беше ЦСКА, преди това не съм ходила на други, въпреки че живеех близо до Септември и познавах много футболисти от... те повечето и Митата Якимов, но той е пак от ЦСКА, де.

БНТ: Помните ли срещите с известния футболен братовчед Гунди?

Йорданка Христова: С Гунди и ние бяхме на "здравей - здрасти". Тогава, когато спечелиха УЕФА, младежите, познавах ги почти всички, целия отбор. И бяхме на "здравей - здрасти" с него, но той си беше от Левски, така че аз не съм търсила контакти. Впоследствие с удоволствие пях на сватбата на дъщеря му, (поправя се -б.а.) на сина... на Андрей... с Изабела. И вече знаех, че сме роднини, тъй като аз съм почитател на ЦСКА, но не съм такъв почитател и фен, който да отрича абсолютно всичко. Много ми е мъчно и неприятно с всичко, което става с ЦСКА след 10 ноември, защото мисля, че има някакъв заговор, някаква политика, липса на политика, защото не може да се направи така, че държавата да няма позиция, за да изчезне най-известният клуб в света, български, футболен, което е ЦСКА. Така че аз съм била на мача ЦСКА - Ювентус, когато ги бихме и т.н., и кой ли не... Избягах от училище,за да го гледам този мач.

БНТ: Какво се промени във футбола от тогава досега?

Йорданка Христова: Много неща се промениха. Вижте сега, много неща се променят в България, но ние обикновено правим такива промени, които нямат нищо общо с оригинала и има някакви импровизации нашенски извън правилата. Обичаме да правим нови правила и се играе много нечестно, некрасиво и т.н. Явно от всичко, което, тоя търкал, който остана с тези истории там и арести, нали, така че УЕФА, нали в шампионската лига там, нали дори Блатер да си подаде оставката. Така че то го имало навсякъде. В Италия ври и кипи също от всякакви корупционни  истории. Вече спортът стана много голям бизнес, възможност да печелиш много пари и то изврати нещата. Навремето големите футболисти -и Гунди, и Якимов Митата, и да не говорим за преди тях, са играли за жълти стотинки и награди по ... смешни награди. Дори, ако кажа една цифра, ще умреш от смях, нали, някакви 50 долара или... нямам думи, то е смешно да го каже човек. А сега виждате какво става, така че, когато има голям бизнес, има голяма мръсотия. Това е.

БНТ: Всичко това спря ли Ви да ходите на мачове?

Йорданка Христова: Ами, почти не ходя. Почти не ходя. Дълго време, нали така, когато се възмутих от много неща, които почнаха да стават в България, станах от Бразилия. И понеже те играят красиво, не ги интересува дали вкарват голове, обаче имат такава техника и играят красиво. И това е футболът, който аз обичам да гледам. Защото там няма такива безкрайно гадно надъхани фенове, на живот и смърт, а просто важното е да живее футболът и неговата красота. Е това ми харесва в бразилския футбол. В последствие заради Христо Стоичков, заради Бербатов, вече знаете от кои отбори сме. Впоследствие намразихме и Манчестър, заради Съра и т.н... заради отношението му към Бербатов. Няма начин, това е положението. Тези големи наши футболисти са ни накарали да им вярваме и ние ги следваме.

БНТ: Кой е моментът, в който ЦСКА е играл като бразилски отбор и сте се чувствала най-горда от любимия отбор?

Йорданка Христова: Тогава, когато, нали ви казвам, биеше и Аякс сме били, и Ювентус на мача, на който бях, и когато националният отбор - целият беше почти и само от Жоро Найденов до Янев, бяха само от ЦСКА с едно или две изключения.

БНТ: Кой беше последния мач, на който отидохте?

Йорданка Христова: Напоследък не ходя. Мисля, че... на какъв мач беше ходих, тогава, когато им занесох химна. А не, не, лъжа! На 60-годишнината, когато беше. Тогава ходих на мача и дори изпях това и беше уникално на стадиона, с едно знаме. Беше страхотно.

БНТ: Как протече въобще историята по създаването на "Сърца червени"?

Йорданка Христова: То е малко странна историята, защото Маестрото, Евгени Димитров от Ку-ку бенд е получил някаква покана да направи... и той фактически ми предлага. Отивам аз, на запис,отивам и аз не знам какво ще записвам. Отивам на запис в НДК, в студиото и той ми казва: "Има тук, кажи сега какво искаш да пееш. Има за ЦСКА и за Литекс. Тогава, точно така, те бяха единият на купата, другият беше, нали нещо такова беше. И викам "Как можеш да ме питаш въобще?! Естествено ЦСКА!" Той не знаеше от кой отбор съм. И така стана. Набързо я разучих песента  и още топла след 2 часа я занесох на стадиона и така я пуснаха. А Орлин Горанов пък изпя другата песен за Литекс. Това е! И когато за 60-годишнината, нали тъй като много набързо я направихме, малко звучи не особено плътно и в едно студио сложих втори глас и малко пооправихме аранжимента с повече баси. Стана по-добре. Не знам какво пускат на стадиона сега и какво да пускат като сме в това положение. Аз смятам, че не може да има такова положение просто. Това е безобразие.

БНТ: Именно! Пеете "...нямат край червените мечти", но в момента е малко трудно да се мечтае и има ли път за излизане от кризата?

Йорданка Христова: Аз не мога да кажа нищо. Аз смятам, че ако има държава в България -напоследък се съмняваме, че има такава, те не трябва да допуснат да има въобще проблем с лиценза на ЦСКА. Това е безобразие.

БНТ: Вие, ако ви поканят пак да пеете химна на стадиона, бихте ли отишли?

Йорданка Христова: Аз ще отида, разбира се! Как няма да отида? Аз имам и друга песен за 60-годишнината, която може би не я пускат, не знам защо.

БНТ: Бихте ли я изпели?

Йорданка Христова: Не мога сега да я изпея. Не мога днес съм на друга вълна. Съжалявам

БНТ: Споменът, който бихте искали червените млади фенове да имат, който да гледат, към който да се стремят, от цялата тази над 60-годишна история, кой би бил?

Йорданка Христова: Ами, аз смятам, че ако имаме национална гордост, ако имаме някаква памет към историята, не трябва да се отричаме от ЦСКА. ЦСКА трябва да го има. Не може така да си отиде, заради някакви глупости, не знам там някакви състезатели, които искат да притежават всичко, което е ЦСКА, ей така наготово. Не знам. Не може. Смятам, че тук има някакво умишлено... умишлени преговори да се съсипе ЦСКА. А без ЦСКА първенството не става. Ето Лафчис, който не е от ЦСКА, чу го и това много ми хареса. И такива толерантни и умни хора трябва да разсъждават върху проблемите въобще във футбола. Без ЦСКА няма да има никакво първенство. Това е положението.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад