Как да оцелее климатът? В "Зелена светлина на фокус" - 13.01.2015

Каква част от световните залежи на петрол, газ и въглища не трябва да се пипа, за да оцелее климатът? Тема на рубриката "Зелена светлина - на фокус".

Една трета от залежите от петрол, половината от природен газ и над 80 на сто от въглищата трябва да останат под земята, ако хората искат да избегнат прегряването на планетата. Тази шокова терапия предписват двама британски учени в мащабно изследване, публикувано наскоро в списание "Нейчър". Препоръката на учените е за радикална промяна на икономиката, която в момента продължава да е силно зависима от изкопаемите горива. Колкото и да са силни, призивите звучат познато. Със следното изключение: най-ценната част от новото изследване е, че то предлага различна терапия за различните зони на производство.

Експертната група за развитие на климата към ООН вече предупреди неведнъж: за да се запази шансът повишаването на температурите да бъде обуздано до 2 градуса до края на века, количествата на въглеродния диоксид в атмосферата не бива да надвишават между 2011 до 2050-та година диапазона от 860 до 1180 милиарда тона.

Изкопаемите горива по света крият в себе си около 2 900 милиарда тона въглероден диоксид, което надвишава почти тройно допустимите количества. Изчисленията са направени на базата на данни и изследвания на Световния енергиен съвет, на Института за геоложки проучвания на Съединените щати и на германския федерален институт за геоложки науки и природни ресурси. Внимание, тук става въпрос за онази част от залежите, които могат да се експлоатират и вече се експлоатират със сегашните методи и технологии. Ресурсите, скрити в земята като цяло, се оценяват на горива със заряд от 11 000 милиарда тона въглероден диоксид. Или, както се изразяват учените от Потсдамския институт за климатични изследвания, "количество, достатъчно да изпържи земята няколко пъти".

Изводът се налага от самосебе си. До 2050 година човечестото трябва да се откаже от използването на по-голямата част от изкопаемите горива. Истинското достойнство на проучването на двамата изследователи - Кристофър Макглайд и Пол Екинс от Юнивърсити колидж в Лондон, е в количествената оценка на необходимите "жертви", разпределени не само по държави, но и по енергийни източници като конвенционален и неконвенционален петрол и газ, както и въглища.

Техническият и икономически модел, използван от учените, представлява комбинация от параметри и характеристики на големите региони в света - залежи, добив, транспорт, преработка и употреба на различни енергийни източници, съществуващи и бъдещи технологии, баланс между предлагане и търсене, износ и др. Моделът е разработен с цел "оптимизиране" на световната енергийна система. Към него е добавена и необходимостта от ограничаване на затоплянето до два градуса.

Общият резултат е, че 35 процента от петролните залежи, 52 процента от газовите и 88 на сто от въглищните трябва да останат под земята. Използването на технологията за улавяне и складиране на въглеродния диоксид внася сравнително слаба промяна в тези проценти. По-важно е, че усилията за ограничаване на добива и експлоатацията са разпределени неравномерно. Страните-производителки от Близкия Изток, където са съсредоточени големите залежи, трябва да се откажат от 38 процента от петрола си и от 61 процента от природния газ. За Африка цифрите са съответно 26 и 34 процента, за Индия и Китай общо - 25 и 53 процента, за Европа - 21 и 6 процента, а за бившите съветски републики съответно - 19 и 59 на сто.

В този модел, обаче, до голяма степен отсъства консуматорът, гласят критиките. Страните-производителки са натоварени с отговорността за световната консумация, докато препоръките за по-ниска консумация не са достатъчно ясно застъпени. И все пак моделът се доближава в по-голяма степен до ефикасната и чиста промяна, контрират учените от Потсдамския институт за влияние на климата. Те смятат изследването за особено интересно поради факта, че то за първи път посочва ясно къде се намират залежите от изкопаеми горива, които не бива да се използват. И още нещо - проучването може да послужи като основа за поемането на конкретни отговорности при установяване на ясни климатични политики. Защото Париж, който влезе трагично в полезрението на медиите в началото на 2015-та, има историческия шанс в края на годината да се впише като столицата с първото глобално и задължитело международно споразумение за опазване на климата с предстоящата световна конференция.