Как Отборът на надеждата се готви за Световното първенство по футбол за бездомни?

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Разказвали сме ви за Отбора на надеждата - момчетата в неравностойно положение, които играят футбол. Само след 3 седмици те ще представят България на Световното първенство по футбол Homeless World Cup, което събира именно хора с такива истории. То ще се проведе в Англия, Глазгоу, затова отскоро освен с топката, момчетата се подготвят и със сугестопедичен курс по английски език. Как всичко това ги променя - вижте в репортажа на Велианан Кашева и оператора Георги Танчев.

Всеки ден тренировка на терена, а от една седмица и уроци по английски език. Така се подготвят тези три момчета от "Отбора на надеждата" .

"С тези момчета сме само от 1 седмица. Мога да кажа, че тези тримата са от най-възприемчивите ми ученици изобщо. Защото там се попива на секундата, в момента, в който кажа нещо те са готови да го повторят, много интелигентни, много музикални и удоволствието да се работи с тях е голямо", разака преподавателката по английски Ина Петкова.

"Това е най-важният език", смята Марин Илиев.

"В един такъв курс хората разкриват резервите си и на практика моята идея е не за 5 или 10 дни да ги науча на английски, което няма да е възможно, но да им дам възможност да си повярват. На мен мечтата ми е да имам една такава лаборатория, в която да можем да работим с хора като тях, за да им докажем, че английският се учи много лесно, но освен това, че те са много ценни човешки същества", каза Петкова.

Вече 2 седмици, откакто живеят заедно, момчетата са като едно семейство. Всеки от тях обаче помни неща от живота си, които трудно разказва. Васил още на 10 години стига до марихуаната, после и до по-тежки наркотици, грабежи, побои. След две пробации попада в интернат. Там всичко малко по малко тръгва нагоре.

"Започнахме всичко с тези деца да делиме, мина една година, спрях се вече с наркотици, с бой с грабежи. Трябва да имаш хъс и опора, за да ги махнеш тези неща. Хъсът е отвътре,да. От мен, от сърцето. Нещата, които ме карат да се чувствам по-дорбе - че срещнах нови хора, нови лица, като тея момчета в бунгалата, Младен, една госпожа сега дето гледам, че има сълзи в очите", сподели Васил Козарев.

"Те се учат някой да имат очаквания от тях, те не са свикнали някой да очаква нещо от тях. В един момент те тренират всеки ден, ние очакваме да са сериозни, да се представят добре в тренировките и извън тях - да стават по-добри хора. И ние просто създаваме едни предпоставки те сами да си помогнат и да пречупят каквото им пречи. И за момента мога да твърдя че имаме много добра успеваемост", смята треньорът на отбара Младен Христов.