Как пазим архитектурното наследство на 20 век

За архитектурното наследство на миналия век разговаряме със Здравко Йончев, Добрин Цветков, Виктор Лилов. Поводът е откритата вчера в НДК изложба "Архитектурният завет на миналия век". Гостите ни са част от участниците в нея.

Изложбата показва 7 сгради, част от дебата за опазване на архитектурното ни наследство, показани в детайли чрез фотографиите на Здравко Йончев. Това са минералните бани в София, Горна баня, Овча купел, Банкя, старопиталището на пенчо Семов в Габрово, Царската спирка в Казичане, Къщата с ягодите, която е била на банкера Димитър Иванов и къщата на архитект Георги Фингов.

Здравко Йончев прочете писмо, което е стигнало до него от адвокат на наследниците на Фингов, чиито имена не се разкриват. В писмото те настояват да бъдат свалени снимките на къщата както от изложбата, така и от онлайн публикациите на фотографа. Мотивите са, че излагането на снимките на зданието е пресътпление. Ултиматумът изтича в днес в 12.00 часа. Йончев подчерта, че той няма никакви други намерения осцвен да покаже стойността на сградите. Фотографът ще свали снимките независимо, че консултациите му с юристи, са отхвърлили всякаква версия за престъпление, за да вложи енергията си в нещо градивно.

Гостите в студиото са единодушни, че целта на изложбата е да насочи вниманието на обществото към опазването на тези паметници.

Виктор Лилов отбеляза, че за сегашните собстевници на тези сгради не е било тайна, че придобиват паметници на културата от изключително значение за историята на град София и на страната. Затова собствениците и общинските власти имат отговорност "това културно наследство да бъде популяризирано, а не крито". Законът дава възможност такива сгради да бъдат ипотекирани и възстановени за сметка на общината. Това обаче е неприложимо в момента, тъй като изисква промени в Закона за банковото дело и нотариусите. "... Оказва се, че ние нямаме нужда от тероризъм, за да разрушим културното си наследство", заключи музикалният мениджър.

Добрин Цветков изтъкна, че в страната има безброй собстевници, които взимат паметници на културата на апетитни места и ги оставят да се рушат. Той даде положителен пример с необитаема къща в Казанлък, в която има безценни стенописи на Иван Милев. Собствениците, които не живеят там, отварят широко вратите й, когато са там, за да влизат посетители и да разглеждат стенописите.

Изтъкнато беше, че при придобиване на собствеността, която е обществено значима и национално богатство, новите собственици имат клауза в договора, съгласно която те са длъжни да я възстановят и да я поддържат в съответния й вид.  Това означава, че ако не го прави, собственикът юридически атакуем много лесно, но това не се прави.