Как се става световен шампион по кикбокс?

15-годишно българче стана Световен шампион по кикбокс. Имат ли мотивация младите български таланти да останат в родината? Това провери репортерът Благой Цицелков за "Денят започва".

Десетки купи, редица първи места на шампионати по кикбокс. Тренира от 11 години, а е едва на 15. Това е Борислав Радулов, българският световен шампион по кикбокс в юношеската възрастова група.

"Беше много напрегнато. Първият ми мач беше срещу бившият световен шампион. Бях много нервен, когато разбрах това. Но излязох и го бих. Беше много трудно, но го бих", сподели шампионът. "Честно казано, тренирам много. Тези медали ги имам с много тренировки. Имаме състезания всеки месец, но не ходим на тях, защото е много скъпо и изисква много финанси", добави Борислав.

Зад големия успех на Борислав, естествено, се крие много труд и стройна дисциплина.

"Всеки ден ставам в 6:00, закусвам, взимам раницата - училище. След това се прибирам към един - уча. И отивам в залата. Прибирам се към пет-шест и започвам да уча до десет. Психиката е едно от най-важните неща в нашия спорт. Не трябва да си нервен, трябва да мислиш върху противника. Да гледаш той какво прави, за да измислиш контра на неговото. И затова психиката е най-важното нещо. Бързината и всичко останало са тренировки", обясни той.

Всеки път, когато ходи на състезания, печели медал. До скоро тренирал за Англия, а сега има покана от няколко държави.

"В Гърция ме поканиха. И мисля да отида, нямам търпение, честно казано", сподели световният шампион. На въпроса дали ще се върне в България, той бе категоричен: "Ако зависи от мен, не. За да видя мама, тате... за тях бих се върнал. В България няма много развитие спрямо спорта. Т.е. тук не се подпомага за нищо. Само футбол и бокс. Ние сме много по-различен стил. Тук няма пари и за това всички по-талантливи изчезват така да се каже."

"Преди бях много навит да се бия за името на България, но пораснах. Вече виждам, че нещата не стоят така и, че България не прави нищо за талантите на България. И да, засега нищо не ме задържа тук. Просто чакам момента да отида в друга държава, да се състезавам за нея, защото знам, че там ще ме подкрепят всички", категоричен е Борислав.

Това, обаче, не означава, че не обича родината си. На последното състезания в Италия, където стана световен шампион, Борислав сбъднал детската си мечта. Да чуе химна на страната ни, докато го награждават.

"Когато бях на 4 и гледах състезанието по спортна гимнастика, на което Йордан Йовчев взе първо място и чух българския химн - тогава казах на мама и на тате, че и аз така ще чуя химна. И 11 години по-късно го чух. Бях на седмото небе, бях много щастлив", сподели шампионът.

На въпроса може ли да обясни с една или две думи какво е спорта за него, той заяви:

"Живот. Това е моят живот и си го обичам."