Как влязохме в Европа – спомен от Гюнтер Ферхойген

Гюнтер Ферхойген, бивш зам.-председател на ЕК: С отминалите избори си отива една епоха в Европейския парламент. Десетилетия доминираха двете големи народни партии - ЕНП и ПЕС. Съставяха широка коалиция и имаха мнозинство. Това вече е минало. Неслучайно не се намира лесно решение за председател на Европейската комисия. Вече три партии трябва да се разберат помежду си.

От миналия евровот гражданите на общността от 28-те се срещнаха с нововъведението, наречено "водач на листите" на европейските партии. Тази идея някак си трудно си проправя път.

Гюнтер Ферхойген, бивш зам.-председател на ЕК: И на миналите избори принципът с "шпиценкандидатите" не сработи. Тогава двамата съперници - Юнкер и Шулц - просто се разбраха. Лично аз не вярвам в идеята за "водачи на листите". Това е привидна демократизация и не променя нищо в принципа, че председател на Европейската комисия ще стане този, когото предложат от страните-членки. Това право не е променяно. А и никой не може да каже, че е спечелил изборите. Ако г-н Вебер каже, че е победител, можем само да се смеем. Ако го каже г-н Тимерманс, също е смешно. И двамата загубиха. Така че нямат автоматична претенция за председателския пост.

Германец за първи път от много години насам има реален шанс да оглави Европейската комисия. Само че не една германска партия се изказа вече доста въздържано по отношение на кандидатурата на Манфред Вебер.

Гюнтер Ферхойген, бивш зам.-председател на ЕК: В Германия няма настроения, че следващият председател на Европейската комисия обезателно трябва да е германец. Освен това не е важно от коя страна идва. Идеята, че един германец може да застъпва по-добре германските интереси, е антиевропейска. Противоречи на договорите. Председателят на Комисията трябва да работи само за благоденствието на Европа. Полага тържествена клетва, че няма да застъпва интересите на своята страна. Иначе отдавна е настъпило времето начело на комисията да застане жена. Освен това е много вероятно да стане някой, чието име въобще не е споменавано досега. Хубаво би било на един от важните постове в Съюза да застане представител на новите страни-членки.

В момента пред общността ни големите проекти, какъвто беше разширяването, липсват. Ферхойген си спомня, колко труден е бил нашият прием.

Гюнтер Ферхойген, бивш зам.-председател на ЕК: Ако навремето не бяхме работили толкова упорито и не бяхме натиснали педала докрай, малко по-късно щеше да е невъзможно. Просто се отвори прозорец и го използвахме. После се затвори: през 2005-та започна кризата в ЕС с провала на конституционния проект. Румъния и България бяха особен проблем. Те не фигурираха в списъците на страните-членки. През 1999-та направих предложението да ги приемем и срещнах огромна съпротива. Позицията ми беше, че се нуждаем от България и Румъния точно толкова, колкото и те от нас. Имах "късмет". Така да се каже, "благодарение" на Косовската война, се утвърди съзнанието за важната роля на България. Като фактор за стабилност в региона. Две-три години по-късно вече беше различно. Добре, че уцелихме верния момент.

Подписването на договора за членство на София и Букурещ, Ферхойген отчита като голям и важен успех. Когато сега поглежда към двете столици, е удовлетворен от оправданите очаквания.

Гюнтер Ферхойген, бивш зам.-председател на ЕК: Когато сравнявам днес България с онази страна от 2007-ма, всеки ще ме подкрепи, че са направени значителни стъпки напред в политиката и икономиката, в сравнение с очакванията. Оспорвам модерната теза в Германия, Франция, Холандия и Австрия, че цялото разширяване било грешка. Истината е друга. Бе голям успех. И е жалко, че Европейският съюз не му прави реклама нито в Брюксел, нито в страните членки. Направихме нещо великолепно и можем да се гордеем заедно.

Не така добре се развиват нещата обаче след това. Страната ни, заедно с Румъния, продължава да е пред Шенген, но не и вътре в него. Въпреки че присъединяването трябваше да стане през 2011.

Гюнтер Ферхойген, бивш зам.-председател на ЕК: Най-категорично ще кажа, че по Шенген поведението на Европейския съюз спрямо България и Румъния е скандално. Нищо не го оправдава. България отдавна изпълни всички критерии. Даже по-добре от някои, които са вътре. Става въпрос за чисто популистка позиция в определени държави, но най-вече в Германия. Тя изхожда от това, че за гражданите щяло да бъде необяснимо приемането на България и Румъния. Нямам никакво разбиране за това. България трябва да повдигне темата сега. Да поиска новата Комисия да реши първостепенно въпроса. Не можем повече да толерираме факта, че страна-членка е държана вън от един толкова важен инструмент на европейското единство.

В разговора с г-н Ферхойген не мога да подмина темата за АЕЦ "Козлодуй". Казвам му, че ако не му поставя този въпрос, няма да мога да се върна в България.

Гюнтер Ферхойген, бивш зам.-председател на ЕК: Надявах се, че повече никога няма да се занимавам с "Козлодуй". Това е изключително неприятна тема. Не съм щастлив и от поведението на различните български правителства. Изходната позиция беше ясна - непроменимо условие, поставено от страните-членки. Не от Комисията! Тя само изпълняваше. Страните членки изискаха всички реактори от съветски тип в държавите кандидатки да бъдат затворени. Това не засягаше само "Козлодуй", но и Словакия, обаче в най-голяма степен "Игналина" в Литва. Ако България не се бе съгласила да се затворят реакторите, нямаше да започнат преговори. Можем дълго да спорим колко справедливо е това, при положение, че по-стари страни-членки имат атомни централи, които аварират по-често, отколкото вашите. Ето защо винаги съм се чувствал неприятно по този въпрос.

Преди 20 години, точно по това време, водещият на "Панорама" Бойко Василев прави интервю с Вас. В него той Ви пита за значението на германската конституция, която тогава е навършвала 50-годишен юбилей, а сега се изпълниха 70. Какъв е отговорът Ви 20 години по-късно?

Гюнтер Ферхойген, бивш зам.-председател на ЕК: Огромно щастие за Германия е, че успяхме да направим конституция, която избягва грешките на миналото. С годините се доказа, че основният ни закон е живителната течност на нашата демокрация. Той създаде политическата идентичност на нашата нация.

Автор: Мария Стоянова