Каква промяна в политиката за бежанците ще очертаят европейските лидери?

Как проблемът с бежанците умело може да се използва с политическа цел и защо, въпреки статистиката за силен отлив на мигранти, миграционната карта остава ключова в политическите игри. Джанан Дурал разказва.

Проф. Владимир Чуков отбеляза, че и от репортажа става ясно, че нивото на незаконната имиграция намалява. Той обаче подчерта, че това не трябва да ни успокоява, че проблемът е решен. На фона на 2015 година, когато непрекъснато виждахме кадри с хора, които едва ли не ни заливаха, трябва да кажем, че все пак някакви мерки бяха предприети. През 2015 г. около 250 000 мигранти месечно стъпваха на европейския бряг, докато към днешна дата те са около 50 000. Чуков беше категоричен, че Европа не е в състояние да изработи единен план.

Проф. Чуков: Имам чувството, че държавите, които са най-активни по тази тема, освен че са разделени, както тук на реалисти и популисти, имам чувството, че трябва да ги разделим на държави, които наблюдават конкретната географска заплаха. Това са държавите по балканския маршрут и респективно онези, които са към либийско-италианския. Имам чувството, че там има едно разминаване. И къде се пресича точката - това е Германия. Това е големият магнит за всички. Много силно се надявам сега на 28 и 29 юни, когато е срещата на високо европейско равнище да се стигне до нещо по-общо, по-концептуализирано, въпреки че единственото позитивно нещо, направено от 2015 г. до сега, това е сделката с Турция през 2016 г. Очевидно, че трябва да се направи нещо подобно.

По думите на Йордан Божилов Европа е разединена, тъй като "има три групи страни по отношение на миграцията. Аз не говоря само за бежанци, говоря за миграция, защото в последно време основно пристигат хора, които нямат статут на бежанци - това са мигранти от Африка и от Азия. Много по-малко са хората от Сирия и от Ирак". Той очерта трите групи страни - граничните страни, през които минават тези мигранти. Другата група са страните, които са магнит - Германия, Швеция, Дания - страни с развити икономики и добри социални системи. Третата група са страни, които са някак си са по-встрани и са незасегнати - Полша, Унгария, които се чувстват по-комфортно, ако са изолирани и ако няма обща европейска политика. "За мен най-сериозният въпрос е дали ще се намери тази обща европейска политика", каза още той.

Вижте целия разговор във видеото.