Какви опасности крият упойките? Разговаряме с проф. д-р Атанас Темелков

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Още от древността хората се стремят да се справят с болката. 3000 г. пр. Хр. в Месопотамия пациентите са били “упоявани” чрез компресиране на каротидните артерии. Древните китайци и индийци разчитали на наркотичните растения, смесени с алкохол. Понякога с гъба са попивали отвари от различни треви и са я запалвали. Вдишването на изпаренията приспивало болния – а при невнимание понякога и лекаря…

С опознаването на свойствата на билките, лекарите започват да практикуват анестезия чрез прилагане на най-различни упойващи вещества - хашиш, опиум, алкохол и др. А през 1545 година в английска лекарска каюта сред множеството колби, гърнета и бутилчици с лекарства, е открит и голям дървен чук, който също е играл ролята на упойка. Впоследствие римският медик Диоскорид за пръв път е използвал думата анестезия, за да опише синтезираното от него лекарство.

Едва през 1842 г. доктор Крофърд Лонг започва успешно да използва етера в хирургията. Оказва се, че упойката не бива да се бърка с анестезия. 'Упойка' в превод от гръцки означава скованост или ступор, а 'анестезия' - нечувствителност. Упойката не просто обезболява, а изключва съзнанието. Не случайно сатириците я наричат средство, с помощта на което лекарят се избавя от съветите на болния по време на операция.