Какво четат българите през лятото

Разговаряме в студиото с издателя и поет Иван Гранитски и Захари Карабашлиев, главен редактор на издателство "Сиела". Гранитски наскоро получи националната литературна награда "Иван Вазов".

Включваме в разговора и Манол Пейков от издателство "Жанет 45", което издава българска литература, както и някои чуждестранни автори, които излизат за първи път на българския книжен пазар. Пейков е преводач.

Предопределят ли класациите литературните вкусове? Според Иван Гранитски вероятно те влияят доколкото се основават на брой продадени книги и повече търсени заглавия. "Но според мен по-дълбинните процеси могат да се усетят, ако говорим за процесите в сферата на четенето, на книгоиздаването при едно друго изследване, което ... коелгите от Асоциацията на българските книгоиздатели отдавна се стремят да направят - по-цялостен, по-комплексен поглед, сравнение на българската литература и книжния пазар в България с другите европейски страни". За съжаление ние се сблъскваме с проблеми, които зависят от българската държава, по-скоро "от липсата на държава", което утежнява издаването на българските книги, е мнението на Гранитски. ТУк той пояснява, че става дума за високото ДДС, за което българските интелектуалци отдавна говорят с българските институции. Само преди месец отново те са разговаряли по този въпрос с новия председатерл на Комисията по култура в парламента Славчо Атанасов. Стремежът е поне да бъде редуциран ДДС за книгите, тъй като у нас той е сред най-високите в Европа. В другите европейски страни той е между 1 и 7 процента или 0. Проблем е и това, че години наред не се отделят средства за закупуване на български книги за нашите библиотеки. Дори и за най-големите библиотеки тези средства са символични. Освен това бяха ликвидирани доста библиотеки - от над 8 хиляди сега действащите са по-малко от 2 хиляди. През 7 години книгите в една библиотека трябва да се подновяват или с нови заглавия, или с нови издания, защото книгите се амортизират. И в това отношение сме последни в ЕС, казва Гранитски. "... и няма никаква логика да сме така, на такова отчаяно дередже, тъй като става дума не за стотици милиони, а за 3-4-5 милиона лева. това е пренебрежимо малко сума".

Що се отнася до цената на книгата, "тя не е толкова скъпа, но за България е скъпа спрямо покупателната способност на българина", смята Захари Карабашлиев. Въпреки това, подчерта той, учудващо е колко много книги купува българинът в сравнение със другите европейци - "процентно и това е факт". Карабашлиев е убеден, че ако българите биха имали по-високи доходи, те биха отделяли много повече за култура - за книги, за театър, за кино. Според издателя самообвиненията, че българинът и децата не четат, донякъде са верин, но не и в голямата си част - Доказва го статистиката. Класациите отчитат интереса, те не го формират и никой не може да манипулира тези класации, убеден е Карабашлиев.

Манол Пейков, който е на пряката ни линия от Пловдив, заяви, че издателствата рискуват като издават непознати имена в България. Издаването на книги е свързан с вкус, изграждан с десетилетия. Книгите, според Пейков, са "една реалност и в много случаи дори една по-важна реалност, защото изкуството и в частност литературата, формират културата на човека". "Културата, както е казал Камю, е крясъкът на човеците пред собствената им съдба." Да се чете е много важно и за нас това колко рисков е един автор е нещо второстепенно. На първо място идва важността на този автор. Ние подбираме авторите си по собствен вкус - издаваме неща, които според нас важни и вълнуващи, и които имат дългосрочен потенциал да променят мисленето на хората. Пейков говори и за станалия вече традиционен за Пловдив форум, който отчита как и какво четат пловдивчани. В него и тази година участва повечето български големи издателства, но и малки, но важни издателства.