Какво е да си планински спасител?

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

939 са случаите на пострадали хора, на които планинските спасители са оказали помощ от началото на годината. Какво е да си планински спасител? На този въпрос потърси отговор репортерът на "Денят започва" Благой Цицелков. В каква ситуация попадна и как беше спасен от планинските спасители - нека да видим.

Преди 30 години у нас започва практиката да се използват кучета в помощ на планинските спасители у нас. Най-често те са немски овчарки. Обучението им отнема 2 години. При издирването на затрупани от лавина хора те са онези, които лесно могат да надушат човек - дори потънал надълбоко.

Току-що кучето Норд ни намери и ни спаси, ситуацията е сякаш сме попаднали в лавина. Макар и по време на учение - спасява ни едно от-най младите кучета в отряда на Планинската служба, за него отговаря Екатерина Иванова, която също е доброволец отскоро. Разкрива ни как се партнира с куче-спасител и как се разбират в случаи на криза.

Екатерина Иванова, доброволец ПСС: "Човек трябва да познава много добре собственото си куче. Водачът на кучето и то самото трябва да са един екип, да се сработят. То трябва да ме познава много добре, и аз трябва да го

познавам, за да се получат нещата. - Свързани сте? - Жестоко. Няма как да стане иначе, ако го няма конктакта и отношението - един към друг..."

Кучето Дино пък е най-отдавна в групата, 12 години, за него се грижи прекаралият в спасяване на човешки животи четири десетилетия Райчо Тодоров.

Райчо Тодоров: "Не можем да си говорим и двамата, нито той на моя език, нито аз на неговия, но се разбираме чудесно - след толкова години заедно, аз знам всеки един негов жест. Всяко едно завъртане на главата, поклащане на опашката, повдигане на ушите, погледа - зная какво иска. А той ми е до толкова свикнал на нещата, че някои команди или думи преди да ги изрека, знае за какво става дума. Свикнали сме си заедно. И така работим толкова време. Няма големи акции в България, в която да не са ни поканили и да не сме участвали. Винаги сме там. Аз съм раждан тука отдолу, в полите на Витоша, научих се да карам ски от малък, планината си ме влечеше."

Днес не си представя живота без планината.

Голяма част от Планинската служба се състои от доброволци, решили да подарят свободното си време, за да са близо до попадналите в безнадеждна ситуация.

Екатерина Иванова, доброволец ПСС: "Човек така се чувства добре - да помогне на някого, да се чувства по някакъв начин полезен."

Райчо Тодоров: "Аз съм много положително настроен към онези млади хора, които прегръщат идеята на планинското спасяване. Тези хора са достойни, отдават от свободното си време. Тук при нас няма излишни хора. Всичките са си на точното място. Има едни правила, създадени в планината, които е хубаво хората да се интересуват, да се запознават и да се учат. За да не стават грешки."

В случай на беда най-важно е да запазим спокойствие. За да бъдат лесно намерени, опитните планинари носят със себе си специален уред, пипс, който излъчва сигнал. Така, ако бъдете затрупани от сняг, благодарение на него лесно може да бъде локализирано местоположение ви. Дори да нямате такова устройство - повод за притеснение няма. Все пак на помощ са спасителите и техните кучета, важно е да сте със зареден телефон и да сте казали на ваши близки къде отивате в планината и за колко време.

Райчо Тодоров: "БНТ: - Не е ли натоварващо да отговаряш за живота на хората, да ги търсиш. Участвате в супер сложни мисии? - Натоварващо е, но ни влече, все пак всяка една професия човек си изживява по своему. Една професия омръзне ли ти - остави я и си намери друга работа. Щом съм все още в тази работа, значи не ми е омръзнало и с желание я работя."

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад