Какво ни очаква след внесената оставка на правителството в НС?

Двете най-големи политически сили в парламента ГЕРБ и БСП заявиха, че няма да съставят правителство след оставката на Кабинета Борисов. Така на ход ще бъде президентът, който ще трябва да назначи служебен кабинет, да разпусне Народното събрание и да насрочи предсрочни парлбаментарни избори. През последните три месеца от мандата си обаче действащият държавен глава няма право да разпуска Народното събрание. Гост в "Денят започва" беше проф. Пенчо Пенев, бивш конституционен съдия, за да говорим за възможнте сценарии в конкретния случай.

Проф. Пенев каза, че има още една възможност, която президентът трябва да реализира - да връчи мандата на трета политическа сила по негови избор. Ако и този опит е неуспешен, тогава президентът трябва да изпълни своите правомощия. Конституциата дава три правомощия на президента в такъв случай. Първият е разпускане на параламента, насрочване на нови избори и съставяне на служебно правитилество. В последните три месеца от мандата парезидентът не може да извърши две от тези правомощия, по силата на изрична конситуционна забрана. Той не може да разпусне парламента, както и да насрочи избори. Това са правомощия, които ще навлезат след встъпването в длъжност на следващия президент. Президентът Плевнелиев вчера е сезирал Конституционния съд с питане дали в тази ситуация може ли да насрочи избори за ново Народно събрание. Според проф. Пенев това искане е недопустимо, защото Конституцията ясно какво може и какво не може в случая президента. Чл. 64 казва, че избори се провеждат при прекратени пълномощия на НС до два месеца. Тези пълномощия не са прекратени и не могат да бъдат прекратени. Смисълът на 3-месечния срок е обстоятелството, че България е парламентарна, а не президентска република и е счетено за несъобразно с конституционния модел президентът в края на мандата той да е "властелинът" на политическото в страната, след което той не може да носи политическа отговорност.

Парламентът може да направи опит за свикване на Велико Народно събрание, ако се състави редовно правителство. Свикването и осъществяването на идеята за ВНС е сложно юридическо и политическо упражнение. Първо трябва да има проект, който да е подготвен. Инициатива може да упражни президента или 1/2 от народните представители. Проектът се представя и се гласува след представявето му от 2 до 5 месеца положително за свикване на Велико Народно събрание като се одобрява проектът и дневният на ВНС. След което се разпуска това Народно събрание и се провеждат избори за ВНС с дневен ред, определен от обикновенното НС. Консенсусът от обикновенното Народно събрание, където решението се взима с две трети, трябва да се пренесе във ВНС. За да може този пренос да се осъществи, е необходимо да се сключи едно политическо споразумение от политическите сили, които да поемат определени ангажименти за поведение по време на ВНС.