Увеличението е с около 20-25 на сто или с около 20-30 стотинки за хляб. Очакваният добив на хлебна пшеница за тази година ще е с около 15 % по-нисък в сравнение с 2017 година. Това каза Ася Гочева, изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Интензивните валежи през лятото са причината за влошеното качество на зърното.
„Миналата седмица се събрахме на заседание на Консултативния съвет по зърното, на което бяха обобщени резултатите от реколтата от есенни култури, по-специално пшеницата. Тя е с около 15 процента по-ниска спрямо предходната година, което означава, че възлиза на около 5,4 млн. тона. Миналата година прибраните количества бяха на рекордно ниво. Така че можем да кажем, че имаме стабилност при осигуряване на зърнения баланс на страната. Вътрешното потребление възлиза на около 1,7-1,8 млн. тона. При прибрани количества от 5,4 млн. тона страната напълно успява да задоволи вътрешното си потребление. 1 млн. тона се насочват за хляб и производство на хлебни и тестени изделия. Останалите количества са за фураж и семена“, обясни Гочева.
По думите ѝ цената на суровините е борсова. Тя се определя от данните, които идват от различните страни за производство. Тази година прогнозите на всички агенции, съобразно времето, което наблюдавахме и развитието на посевите, беше за рекорден спад в световното производство на пшеница. Отчитаме едно свиване, което ще бъде около 20 млн. тона. Имаме обаче рекордни преходни запаси, те възлизат на около 260 млн. тона, така че тази разлика, която ще се отвори между световното потребление, тъй като то ще надвиши световното производство, ще бъде компенсирана от тези преходни запаси. Няма причина за тревога, но така или иначе пазарите реагират на информациите, които пристигат по отношение на производството, посочи тя.
Повишение в цената ще има навсякъде. При лоша година винаги ще има промени. Различните фирми различни надценки слагат. Това се получава от различната суровина, която получават. Хлябът в Югозападна България е 1,10-1.20 лв. в зависимост от качеството. Субсидиите се дават на тон зърно и това, което остава – около 2 млн. тона за изхранване на населението, да получава една по-голяма субсидия, а другото, което се изнася, да получава по-малка, препоръча Димитър Бакалов, собственик на пекарна в Благоевград.
Нови мерки за решаване на финансовите проблеми в здравеопазването
На Трети март - неизвестни и забравени истории за българското опълчение
Как държавата да противодейства на нелегалния трафик на чужденци?
Една година от войната в Украйна. Как се пренареди геополитиката?
Преди вота: правилата за гласуване и какви са рисковете
Опазването на границата - защо се стигна до трагедията в Локорско
Трагедията с мигрантите. Кой може да спре трафика през границата ни?
Как ще се нареди политическият пъзел - нагласите и сметките преди вота
Мерките на правителството за овладяване на цените
Как ще се отрази новият списък „Магнитски“ на кампанията
След трагедията в Турция – от какво се нуждаят пострадалите?
Спекула, пазар и растящи цени - как може да се намеси държавата?
Последни броеве
