Храбрата Фелисити – жената, която прекоси Антарктика

59 нощи напълно сама в ледения безкрай на Южния полюс. В палатка брулена от ледени ветрове и с една тенджера фъстъчено масло за утеха.

Метеоролог по професия, член на Кралското британско дружество, момиче, което в детството си рядко виждало сняг.

Точно тя – Фелисити. Изминала 1774 километра. На ски. Прекосявайки най-суровата земя на света. Нито една жена преди нея не го е правила сама.

Честно казано, 99 процента от човечеството не би направило нещата, които правите Вие. Винаги ли сте били различна?

Фелисити Астън: "Не бих казала. В детството си не съм се държала „момчешки“. Не съм си падала много по спортовете. Просто бях любопитно дете. Даже живеех на място, където рядко падаше сняг. Снегът за нас си беше страхотно събитие!"

Но как решихте тогава да отидете сама на Антарктика?

Фелисити Астън: "Аз преди това си пътувах напред-назад като полярен учен. Но винаги в експедиции. Близо 10 години беше така. После стигнах до момента, когато исках да изпитам себе си. Често си мислех: ами ако остана сама на Антарктика? Единственият начин да разбера е да го направя. И го направих".

Наистина ли сте си поплакали малко, когато самолетът ви е оставил насред безкрайните ледове?

Фелисити Астън: "Първите няколко секунди от експедицията бяха най-лошите. Гледах с ужас. Как самолетът се отдалечава, става малка черна точица. И вече го няма. Изпитах истински шок: колко съм сама и колко съм далеч от всеки, който би могъл да ми помогне!"

Какъв беше най-трудният момент?

Фелисити Астън: "Помня как един път карах ските си през жестока снежна буря. Вятърът беше толкова силен, че не виждах нищо. Бях уплашена до смърт, защото знаех, че съм около пропасти и цепнатини в леда. Едната половина от мозъка ми беше ужасена, но другата в пълна еуфория. Мислех си: Еха, гледай къде си! Гледай какво правиш! За това си мечтала винаги! От тогава знам: най-добрите и най лошите моменти в живота често са едно и също".

Това е много личен въпрос, но какви са вашите отношения с Бога. Защото, когато останеш сам на края на света - си само ти и Господ, предполагам?

Фелисити Астън: "Когато човешко същество отиде там, където никой друг не е стъпвал, разбира много неща. Най-вече за собствената си душа. Изправя се пред слабостите си и разбира колко сме нищожни. В сравнение със силите на планетата. И онова, което е отвъд. Но също, колко невероятни сме като вид. Защото макар да изглеждаме толкова дребни и слаби, имаме силата да се изправим срещу невъзможното. На Антарктика виждаш повече нещата, които са вътре в теб. Не тези отвън".

Преди историческото си пътешествие Фелисити години наред е част от експедиции, които изследват климата. Живее и работи дълго време като старши метеоролог на остров. Казва, че никога не се е плашила от непознатото.

Трябва ли да се тревожим за промяната в климата. Политици като Тръмп даже отричат, че има такъв проблем.

Фелисити Астън: "Когато няколко пъти ходиш на едно и също място, виждаш промяната с очите си. Всъщност смятам, че не е нужно да ходиш до Антарктика. Само си отваряш вратата и виждаш какво става със времето! Ние учените виждаме как климатичните събития стават все по-интензивни. Все по-непредвидими".

Какво е най-плашещото нещо, свързано с климатичните промени?

Фелисити Астън: "Най-стряскащото е, че хората по света все още не разбират. Продължават да обсъждат „борбата с климатичните промени“ и как да ги спрат. Късно е. Няма как да ги спрем вече. Преминали сме тази фаза. Истината е, че сега трябва да започнем да се подготвяме за адаптация към новия свят, който настъпва. Идва нова реалност. Ужасена съм, че не го правим. Че не сме подготвени".

Фелисити Астън е за първи път в България. Идва по покана на И Уай. Тя е учен, който често канят навсякъде по света. Запазила е любопитството си към непознатото. Обича да споделя знания. Затова харесва и новите технологии, които свързват света и го променят. Но не се интересува от политика.

Да бъде или да не бъде Брекзит?

Фелисити Астън: "Нямам никаква представа! Много се радвам, че не е нещо, с което трябва да се справям аз!Добре, че не съм на мястото на тези дето водят преговори. Ужасяваща ситуация!"

Сега живеете в Исландия. Защо?

Фелисити Астън: "Ами влюбих се в исландец! И се омъжих. Мислех си, че просто отивам на временен тренировъчен лагер сред ледниците. Но сега живея в Рейкявик".

След като прекосихте Антарктика, оценявате ли живота по различен начин?

Фелисити Астън: "Разбрах колко сме претоварени от ежедневни решения. Как си усложняваме живота. Аз в продължение на 2 месеца бях живяла в палатка с размерите на моя размах. Само с крайно необходимите неща. Но ми бяха достатъчни. Когато се прибрах - търчах от стая в стая да търся какво ли не. С толкова вещи сме претоварени. Когато отидох в супермаркета да купя основни неща: хляб, мляко, се озовах пред 20 вида млека. И огромен щанд с хляб! Да се чудиш какво да избереш. Тогава си помислих: колко ни изтощава всичко това. Колко време ни пропилява този материален свят".

Накрая - кога е хубаво времето за вас. Но времето отвътре.

Фелисити Астън: "Един антарктически ветеран преди време ми каза: Фелисити, на всеки глупак може да му е студено! И знаете ли какво имаше предвид: Имаше предвид хората, които винаги се оплакват. Казват, че нещо е невъзможно и трудно само защото те нямат смелост. Но аз научих, че и в най-големия студ светът може да се промени. Да бъде уютен. Защото човек носи топлината в себе си".