Книгата "Зона на прехода" на Борис Буден

Културният теоритик Борис Буден ни предмага своята диагноза за настоящето и на най-новата история на нашата част от Европа. Повече от четвърт век след формалния край на комунизма, той търси отговори на въпроси, отнасящи се до всички посткомунистически общества: Какво се случи с базистни понятия на демокрацията, когато бяха пренесени в посткоменистическите общества? Възможно ли е да говорим за "край на обществото", за "разтваряне на социалното", за преобразуване на "членството" на индивидите в него? Каква е връзката на всичко това с възраждащата се религия? А с национализма? А как се връзва с реутопията, която цари в съвременното изкуство? Защо копнежът по история замени пред очите ни вярата н прогреса и защо социалната надежда парадкосално се търси по посока "минало"?

Борис Буден е културен теоритик, есеист, писател и преводач, който е роден през 1958 година н Хърватска и живее и работи в Австрия и Германия. Завършил е философия в Загреб, има докторска степев по теория на културата от Хумболтовия университет в Берлин. Текстовете на Буден са философско-култорологично- политологично осмисляне на посткомунистическата ситуация, но и културен арт критицизъм. Постоянна е тезата му, че Европа е културно и политически разделена. Но в нейната изключителност Буден вижда шансове за водещата й роля в предефиниране на същностно европейски ценности. Автор, съавтор и съставител е на множество книги.

За неговата книга "Зона на прехода" разговаряхме в студиото на "Денят започва с култура" с преводача доц. Светла Маринова и доц. Лиляна Деянова, социолог.

Борис Буден си задава един основните въпроси: Как се случи така, че тези хора, които извършиха една демократична битка, тези хора, които направиха така, че революция и демокрация да имат общ произход, за една нощ бяха превърнати в деца от победителите в Студената война, разказа доц. Деянова. Така наштие общества станаха сякаш лишени от собствената си история, от собствените си еманципативни проекти, смята тя. Според нея една от големите тези на книгата е съжалението на един човек, който съжалява за това, че 1989 година беше радикална политизация, която доведе до епоха на посткомунизъм, която се характеризира с дополитизираност и с културализация на много по-дълбоки социални отношения на равенства и процеси.

Доц. Маринова обясни, че понятието посткомунизим е използвано е едни много по-широк смисъл. Според нея една от ключовите тези на Буден е, че посткомунизмът не е само това, което ние сме свикнали да разбираме под посткомунизъм - това, което следва след комунизма. По нейно мнение това е едно много по-силно критическо понятие. От една страна критиката му е към Запада за отнеманета на оригиналността, автономността на революциите. Посткомунизмът е всъщнст една властова структура.