Коалиционни намерения и политики за културата на България и българите

Диана Андреева организира предизборен дебат на тема "Култура". Попитахме я какво се случва оттогава до днес и дали в управленските приоритети присъстват предизборните обещания.

Диана Андреева: "Трябва да кажем честно и коректно, че това не е управленската програма, а са намерения и приоритети за своеобразно коалиционно споразумение. Програмата, която се разработва в момента е с двоен, че и троен обем, така че, предполагам, седемте точки ще станат повече. Това, което можем да направим като извод от предизборните дебати - имаше няколко точки, които обединиха всички политически сили, дори и тези, които не присъстват в 44 НС, а именно пактът за култура или 1% от БВП да бъде вписан и да бъде неотменима част от програмата на правителството. Това, за съжаление, не го виждаме в рамките на приоритетите. Виждаме, разбира се, националната стратегия за развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм. Многократно в това студио сме дебатирали въпроса със стратегията - защо тя няма да бъде ефективен и ефикасен инструмент, ако остане само на хартия. Т.е. тя трябва да бъде подплатена финансово." По отношение на алтернативните източници на финансиране тя беше категорична, че само допълнителното финансиране може да е алтернатива. "Основата е публичното финансиране. Целта на предизборните дебати, които правим, е да видим всички предизборни обещания в управленската програма. Ето защо на тези избори и на този формат, който се очертава като коалиция, ще направим и следизборен дебат", подчерта Андреева и допълни, че той ще бъде с опозиционните сили и тези, които са извън парламента, тъй като политиката за културата не е само управленски приоритет.

Режисьорът Маргарита Младенова коментира за "Денят започва с култура", че от 6-7 години насам формулите за финансиране на българската култура са заложени на презумпцията, че творбата е просто пазарен продукт и в зависимост от това колко се печели от този продукт е и подпомагането на държавата. Тя попита дали няма да се помисли за това да се променят формулите на финансиране в посока на това да се насърчава креативността, да се насърчава желанието да се правят проекти, да се насърчава културното производство и оттам и културното потребление, което сега е изнесено пред скоби. "Лошите практики" от такива решения имат много по-трудно поправими за бъдещите години беди, които са нанесли, ефекти, дефекти, отколкото на някои хора им изглежда. Много по-трудно е да се поправи това сега, отколкото, ако беше взето друго решение преди известен брой години." По думите й промените, които се предвиждат в управленската политика, трябва да са на основата на живия диалог между тези, които правят култура и управляващите тази култура. "Каквото и да говорим - те управляват културата все още, а не я подпомагат, разбират."

Според проф. Ивайло Знеполски недофинансирането в културата, големите липси в различни сфери, точките в управленската стратегия не правят нищо друго, освен да обещават свръх финансиране. "Аз виждам някакви обещания, които е съмнително как ще бъдат изпълнени, и не виждам културни политики."

Проф. Каприев посочи, че не е участвал в разработването на тази национална стратегия. "Но аз знам българската политическа стратегия за културата още от времената на Големанов. И единственото изключение в последните 27 години като министър е проф. Знеполски. Големанов формулира Министерство на просвещението, което обединява образованието и културата, като "най-мършавото" министерство. Отношението на нашите политици към културата и образованието е като към "най-мършавата" част от политическия аспект или онова, което интересува политиците."

Вижте целия разговор във видеото.