Кога, как и къде общуваме

Социалният живот на българите – гости: проф. Ивайло Дичев, доц. Райна Гаврилова, архитект Петър Торньов.

Кога, как и къде общуваме?

Културологът Райна Гаврилова смята, че общуваме много различно. Струва й се крайно непродуктивно да говорим за общ модел на общуване, който да описва всички. В общи линии, по думите й, обяснението се плъзва по линията на липсата на достатъчно доходи за нормално общуване.

В този план водещият представи констатация на мащабно проучване - Статистика на доходите и условията на живот - 2015, което търси отговор на въпроса къде е българинът по материални лишения и социален живот спрямо гражданите на Европейския съюз. Според ръководителя на изследването Десислава Димитрова от БАН "българите разбират социалният си живот основно като срещи и събирания с приятели и роднини, което не е типично за другите европейски страни".

Какво означава социален живот в България? Определение за това понятие у нас дава проф. Ивайло Дичев. "Не е въпрос само на пари. Общуването е важна част от социалната тъкан. В традиционните общества то е ритуално: събират се хора на празници, родът, семейството и т.н. С урбанизацията на обществата се появяват други форми на общуване - изкуството, ходенето на театър, различни дискусии около вестника, около събитията, в кафенето... това е един процес". При сравнение на България с други европейски страни, виждаме, че при нас общуването е сведено до яденето и пиенето и плащането за някакви неща. Не можеш да излезеш, ако нямаш пари, допълва професорът, и това е "много тежко за бедните хора, защото няма къде да отидат".

Според него публичните пространства са много малко и много малко се инвестира в места, които почти не струват пари, за да се събират хората там. Професор Дичев материалното състояние и културата на общуване не би трябвало да се смесват: това са две различни неща. Хората се събират, за да бъдат част от една общност, в случая - национална общност, но същото е и за културна или професионална общност. "Не можеш да общуваш като плащаш. Не е така устроен човек". Проф. Дичев приведе пример с появили се опити в интернет да пускат информация срещу пари и тези сайтове са се провалили.

Що се отнася до Европа, навсякъде културната политика е свързана с градските пространства. Това е развитието на определени практики, на срещи, на места, на събития в градското пространство, които са създадени не заради парите, убеден е Ивайло Дичев. "Това у нас не го виждаме. У нас хората, вижте къде ходят... Младежите ходят в парка с по една бира, защото там, единствено това е без пари. И си говорят и свирят на китара."

Доцент Гаврилова припомни, че допреди 20 години хората излизаха на движението по главната улица, а сега това го няма. Сега младите хора избягаха по моловете. Според нея "изчезването на движението" означава, че се е променило нещо, много по-дълбоко. "Отново се връщаме в някакво сегментирано общуване било със своите приятели, с които всяка вечер се повтаря една и съща рутина, било в семейния кръг, било в професионалния кръг - колегите, с които излизате след работа...", каза Райна Гаврилова.

Архитект Петър Торньов смята, че това сегментиране е нещо естествено особено в големите градове. Във връзка с опитите и у нас да се създават пространства за общуване, той е убеден, че градското пространство в София, например, трябва да бъде сегментирано. "Друг е въпросът до каква степен това градско пространство отговаря на нуждите на хората." Според архитекта булевард "Витоша" е един изключително успешен проект, колкото и да не се харесва на много хора като среда, като естетика, като атмосфера... Хората го харесват, много ходят там. Други обаче намират за по-симпатични малките улички.

Кои са алтернативните пространства? Има много, но те, за съжаление са напълно занемарени... По думите на арх. Торньов някои от тях живеят точно от това, че са занемарени. И това носи някакъв чар за някои хора и те го търсят.