Комунизмът в час

Деликатна остава темата за начина, по който се представя историята ни в учебниците. Подобно на дискусията през 2016г. когато бяха представени програми по история за 6-и клас, според които децата трябваше да "дават примери за съжителството и традициите между християни и мюсюлмани", И сега нововъведенията предизвикват бурни реакции. Тогава, експерти изразиха опасения, че така представена, историята ни, има шанс да не създаде у децата реална представа за този период.

Ето и един поглед към това, което предлага просветното министерство за учениците от 10 клас. Програмата по История и цивилизация ще обхваща цeлия период от древността до наши дни. Това включва и отделна тема за българската история след Втората Световна война и времето на комунизма. Диктатура на пролетариата, репресивен апарат, съветизация, комунизъм, Народен съд и приватизация. Това са само част от понятията, с които предстои да се сблъскат десетокласниците в новите си учебници по История и цивилизация.

Респективно, обаче и редица от досега изучаваните термини като неправителствени организации, мажоритарна и пропорционална избирателна система, Предстои да отпаднат в новите учебници.

За периода на България след Втората световна война до 1989 г. учениците трябва да се научат да проследяват промените в политическото развитие на страната, да обясняват характеристики на тоталитарната държава, да описват характерните белези на култа към личността и към "партийния вожд". Не на последно място да разбират и анализират ролята на Съветския съюз за налагане на комунистическия режим в България, да посочват основни характеристики на едноличната власт на Тодор Живков, както и да представят политиката на БКП към българите от Пиринска Македония. Детайлна разходка и в периода след 1989 г. очаква десетокласниците из страниците на новите учебници. В тях ще се изучават понятия като приватизация и глобализация.

Каква обаче е целта на промените? Според Министерството на образованието нововъведенията ще позволят учениците да усвоят значително по-лесно различните процеси. От просветното министерство допълват, че новото съдържание засилва патриотичния акцент, а наред с това е отделено и внимание на събития от най-новата ни история. В учебното съдържание място намират само факти, без да се допуска оценъчна интерпретация.

Важно уточнение е, че промените се правят съобразно новия закон за училищното и предучилищното образование,според който учениците ще могат да напускат системата след 10-ти клас, когато ще завършват И първия етап от гимназиалното си образование. Основният мотив за тези промени е необходимостта България да изпълни целта си за 2020 г., а именно само 11% от учениците да напускат преждевременно образователната система. България, към днешна дата увеличава този дял постоянно от 2011 г. насам и за 2016 г. той достига 13.8%.

Проф. д-р Евгения Калинова: Историята в периода на социализма, след Втората Световна война, се изучава на практика от 96-та година. Големият проблем е, че тези учебници и учебни програми обхващат целия период от праисторията и Траките до нашето влизане в ЕС. Искам да предупредя, че тази учебна програма, която представя министерството, тя е схематична, ориентировъчна - какви акценти трябва да се поставят, и няма как всичко, което на нас ни се струва важно, да намери пълно отражение. Историята е процес, тя е причинно следствена връзка, трябва да се сложат акцентите и колегите от МОН са направил много важни уточнения какви да бъдат темите и понятията.

Доц. д-р Лъчезар Стоянов: От октомври, когато почна общественото обсъждане, ми направи впечатление, че във формулиравките, които бяха изготвени, се прокерва една теза за т. нар. "нормализация на комунизма", тоест той да се впише като една нормална интегрална част от нашето развитие. Формулировки, които размиваха, не показваха същината на процесите и истинско рабиране на целия този период, на целия драматизъм и изобщо същината на този режим. Трябва да се въведат няколко нови неща.