Конституцията и правата на гражданите

Предаване: Култура.БГ

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Според Здравка Калайджиева това положение е свързано с представите за гражданина като глава на семейството, като човек, който има думата в общественото управление от името на цялото си семейство, затова и в 1937 г. право на глас имат жените, които са глава на семейство - вдовици.

Здравка Калайджиева: Когато говорим, че у нас избирателните права на жените са въведени едва след Втората световна война, може би трябва да направим и малко сравнение с други държави, в които избирателните права на жените са приети значително по-късно.

Понятието всеобщо избирателно право признава ролята на всички граждани, един от най-интересните първи спорове за дискриминация в България е свързан с правата на една жена да стане адвокат, този спор е решен много демократично и много прогресивно и българските жени придобиват правата да станат адвокати, разказа Здравка Калайджиева.

Доц. Наталия Киселова припомни, че още в края на 19 век в програмите на по-напредничавите политически партии поставят всеобщото избирателно право, Стамболийски прави усилия да даде избирателни права на жените по една проста причина - голяма част от мъжете са загинали на фронта. И през 1937 г. се дават права на овдовели и сключили брак жени да гласуват, защото голяма част от населението е съставено от жени и трябва да има по-висока избирателна активност.

Доц. Наталия Киселова: От края на 19 век през цялото действие на Търновската конституция усилията жените да имат избирателни права намират приложение през едно много силно движение и има няколко петиции и законопроекти, които предлагат промени в Конституцията, но или се разпуска Народното събрание, или се казва, че няма време, но Конституцията не забранява жените да имат права за участие в избори и членство в политически партии, а изборните закони - те изключват определени категории лица и сред тях и жените.

Първата държава, която дава избирателни права на жените, е Нова Зеландия - през 1896 г.

Димитровската конституция или Първата социалистическа конституция е първата, която установява социални права и установява републиката. Конституцията от 1947 г. е свързана директно с икономическия строй, който въвежда властта - национализацията, колективизацията. Димитровската конституция не може да се каже, че предвижда по-малко права, отколкото Търновската конституция, включително и политически права, като право на стачки. Друг е въпросът до каква степен нейните норми са пресъздадени в последващите закони и практика, подчерта Здравка Калайджиева.

Проф. Тодоров обърна внимание, че ако гледаме текста на Конституцията от 1947 г. - парадоксално, но тя е много демократична дори там, където говори за собствеността, защото признава официално всички форми на собственост, включително частната, която е под закрила.

Вижте целия разговор за Конституциите на България и правата на гражданите във видеото.