Култура по време на политическа криза

Предаване: Култура.БГ, 06.12.2016

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Гости в студиото на "Денят започва с култура" бяха писателката Теодора Димова, джаз певицата Мирослава Кацарова, Костадин Бонев, режисьор и проф. Станислав Памукчиев, художник. С тях разговаряхме за това какво се случва с културата по време на политическа криза.

Според Теодора Димова и при тази политическа криза нищо по-различно няма да се случи с културата. Тя каза, че са свикнали с това положение на нещата културата винаги да е "последна на опашката". По нейни наблюдения политиците от коя да е партия, която идва на власт, никога не се интересуват от културата и това е като че ли закон при тях. "Това е нещо константно през тези 27 години министрите на културата, които са били, по нищо не са се различавали един от друг", смята писателката.

Плоф. Памукчиев се съгласи, че културата не е приоритет, държвата не може да се справи с много жизненоважни неща и всичко се оставя за после, за някой друг ден. Той припомни, че години наред се говори за увеличаване на бюджета за култура, а все още е под 1%, което е много срамно и не съществува никъде в Европа. В ситуацията на нямане като че ли се мобилизират по-чисти енергии - отпада зависимостта от това да бъдеш харесан, купен, погален и оставаш сам в себе си със своите екзистенциални причини да правиш култура, смята художникът.

"Отношението на политиците към културата е въпрос на ценностна система", каза Костадин Бонев. Той мисли, че имаме късмета нас неперкъснато да ни управляват хора, които са бягали от час в училище като малки. Режисьорът също смята, че кризата е хранителна среда на изкуството и най-хубавите неща са създадени именно в период на криза. Той обясни, че е достатъчно да отидем в която и да е голяма галерия, за да видим, че експозициитеса пълни с картини на хора, които са гладували, за да направят своите картини.

"Вярно е, че кризата е перманентна и според мен тя е априори. Съществува. Кризата винаги е била факт, независимо какви са времената", каза Мирослава Кацарова. Тя разказа, че джазът се е появил именно в пристъп на такава криза - не само екзистенциална, но чисто политическа. Това е опит да се издигне глас, с който иносказателно да се заявят претенциите за гражданските права на тъмнокожите, обясни тя.