Лекарите в сянка

Ниското заплащане и недооценяването на труда - все същите мотиви от години, които принуждават лекарите да избягат зад граница. Последната молба за напускане във Военномедицинска академия професор Николай Петров получил само преди 2 седмици.

"Те обикновено не казват категорично, че ще напускат, те казват, че ще отидат да си пробват късмета - вземат 6 месеца или една година неплатен отпуск, след което с много малки изключения, бих казал, че са единици тия, които се връщат. Ние имаме цели колонии вече във Франция, Англия, Германия. Наши колеги се издигнаха станаха шефове на клиники", разказа професорът.

В шуменската болница, например, последното назначение на анестезиолог е било преди 15 години. Специалистите там признават, че си докарват доходи от чужбина. Но прекосяват границата само през уикендите.

"Създаде се така наречения туризъм през уикендите. Не малко болници във Франция, в Белгия предлагат на сайтовете дужурства в петък, събота и неделя за български анестезиолози, като заплащането е от порядъка на 2 500 – 3000 евро за този период. Не малко колеги от Бургас приключват работния си ден в петък, вземат самолета за Франция, работят събота и неделя там и се връщат в понеделник", обясни д-р Петко Загорчев.

"Ножицата е много отворена. Има места, където анестезиолози работят на много ниски заплати от порядъка на 5-600 с мъка до 800 лева, а има и болници, където работят за доста добри пари. Например, в частните болници работят за не по-малко от 3 хиляди лева", каза проф. Николай Петров.

Малкото специалисти останали у нас определят себе си като наемници. Казват, че липсата на кадри е създала нещо като "пазар на анестезиолози", за да поддържат съответните нива, лечебните заведения са принудени да наддават за специалисти.

"Дали в частна или държавна структура, за по-голяма или по-малка ние винаги сме наемници. Това пък ни сплотява. Беше доста неглежирана нашата работа, не получаваше нужното признание и това всъщност е и една от причините за неудовлетвореност сред колегите. Последните години бих казал, че достатъчно се чу, разбра получихме една прилична оценка от факторите, които са над нас - пациенти, пациентски организации и това го постигнахме с резултати", каза проф. Николай Петров.

Д-р Явор Крумов все още специализира. За разлика от повечето си колеги, напуснали страната, той твърди, че няма намерение да последва техния пример - ще остане.

"Човек си тежи, където се чувства най-добре и дървото си е на мястото където са корените му", смята той.

Към корените си вече се е върнала и Станислава Тодорова. Опитала късмета си в Испания преди години, днес отново е в България.

"Нищо не се получи, защото всъщност отидох в периода на голямата криза, която започна", разказа тя.

Преживели кризи и разочарования тези лекари са категорични, че няма да се откажат от призванието си, макар и то да остава в сянка.

"Когато говорим за оперативни интервенции, водещо място е на хирурга, защото болният се запознава с хирурга, а някак си анестезиологът винаги остава в сянка", каза д-р Николай Нейчев.

"Винаги ми е харесвала анестезиологията и интензивното лечение. Това е една изключително интересна и важна специалност. Този специалист трябва да има изключително добри познания от различни области на медицината. Също така трябва чисто технически да може да изпълнява редица манипулации, не са само теоретичните знания. Анестезиологията и реанимацията са две части на тази специалност, които вървят ръка за ръка", обясни д-р Явор Крумов.

"Когато пациентът изпадне в най-критични ситуации и аз имам досег с тези ситуации и всъщност така се чувствам пълноценна. Просто обичам си професията и това е", сподели Станислава Тодорова.

"Това е като 2 скачени съда. Те не могат да бъдат винаги с различни нива. В един момент нивата ще се изравнят и това ми дава оптимизъм. След колко време това може би ще го кажат стратези, икономисти, финансисти, но няма как да не стигнем до процес на изравняване. Трябва да бъдем позитивни, негативизмът е лош съветник", заяви проф. Николай Петров.