Лесни пари - връщат ли се пирамидите?

Призракът от излъганите надежди от пирамидите от средата на 90-те години все още витае. Все още е жив споменът за тях. Дали има актуална версия на пирамидите, които си спомняме от средата на прехода? Дали има нови схеми, по които уж ни предлагат да забогатеем лесно, а в замяна на това изгаряме с хиляди? По тази тема разговаряхме в "Денят започва" с журналистите от "Капитал" Калина Горанова и Николай Стоянов, Емил Хърсев, финансист, Стефан Чолаков, съветник по банкова сигурност, и адвоката Александър Иванов.

Поводът за този разговор днес е нашумяла схема с фирми, които се представят като компании от света на мрежовия маркетинг. Какво се крие зад това модерно словосъчетание попитахме колегите от "Капитал", които направиха свое разследване.

Николай Стоянов обясни, че понятието мрежов маркетинг е познато по света. Има фирми, които оперират по този модел от години, като част от тях са признати и работещи. Той разказа, че е присъствал на събитие на фирма в България, на което се презентира определен продукт. Присъстващите в голямата си част са били млади хора, доведени от познати, с обещание, че ще се запознаят с нещо уникално, ново, ще имат възможност да си докарат финансова независимост лесно и бързо.

Калина Горанова допълни, че се включваш, като даваш 50 или 100 лв. Имаш различни опции - ако решиш, можеш да станеш съдружник, но тогава се изисква да платиш по-голяма сума пари, като те уверяват, че това ти гарантира по-голям приход. Компанията се представя като фирма за мултилевъл маркетинг, показва се продуктът, който тя предлага. Във втората част на презентацията ви се обяснява, че вие можете да станете съдружник срещу определени пари и като привлечете още свои познати и приятели.

Емил Хърсев беше категоричен, че става въпрос за система за мрежова измама. Една част от парите, които се плащат, са цената на самия продукт, който се предлага, а другата - за разпределение на финансов доход. Проблемът на тези схеми е един - те си играят с две слабости на човешката природа - първата е лакомията, и втората - глупостта. Не може човек да не си даде сметка, че когато е на 16-то ниво на пирамидата, например, трябва в схемата да са се включили повече хора от населението на България, за да очаква печалбата, която му обещават.

Стефан Чолаков поясни, че това, което се прави в момента е замаскирано като потребителски клуб, в който хората се събират. Първо им се обещават отстъпки за продуктите, които пазаруват и след това част от парите отиват нагоре по пирамидата. Разликата между тези и пирамидите от средата на 90-те години е, че сега животът им е много по-дълъг, в сравнение с тогавашните, защото сега вложенията са много по-малки.

Александър Иванов подчерта, че финансовият сектор вече е регулиран и затова в него не могат да се случват измами, на каквито бяхме свидетели през 90-те години. Но в нерегулираните сектори като услугите и предоставянето на услуги, продажба на стоки, зад каквито се прикриват т.нар. фирми за мрежови маркетинг, Законът не може да опази хората от лакомията им, нито от глупостта им.

Всички части на предаването можете да видите ТУК.