Маргарет Мацантини и Серджо Кастелито

Тя е актриса и писателка. Той е актьор и режисьор. Те са съпруг и съпруга, имат 4. Тя пише романи, а той ги превръща във филми.

Репортер на БНТ: „Обикновено писателите се оплакват, когато по техните книги се правят филми. Но при Вас това го прави съпругът Ви. Винаги ли сте доволна от резултата?“

Маргарет: „В общи линии, да. Прекрасно е от думата да минеш към образа. Но си прав: обикновено авторите не са доволни, читателите – също. Книгата въздейства върху фантазията. Докато на екрана твоят герой вече има конкретен образ.  Колкото до работата ни като семейство, ние споделяме цял един поетичен свят. Той ни свързва дълбоко. Въпреки че имаме различни характери, ни вълнуват едни и същи неща. И на екрана личи.

Серджо: „Абсолютно съм съгласен със съпругата си! Имам привилегията да работя върху нейната завършена, визуална, прекрасна литература. Четеш и долавяш аромати, усещания. Нейното писане те връща към началата и в същото време е свръх-модерно. А моето удоволствие е да открия най-верния образ, който се крие зад думата. Започнах със сценария за „Не мърдай“ с празен лист и отворената книга на Маргарет. И изведнъж... изповедта на героя пред дъщеря му започва така: „В моя живот има един празен стол“. Тази фраза направо ме вцепени - и филмът започва с празен стол.

Те правят заедно „Не мърдай”. После: „Да дойдеш на света” – за босненската война. В София те представиха третия си филм: „Никой не се спасява сам”. Доведе ги фестивалът „СинеЛибри”.

„Много ме изненада идеята на издателство Колибри, за софийския фестивал, който сля литература и кино. Колко прекрасни филми са създадени по книги!“, каза Маргарет.

„Прекрасна идея: кино и литература заедно! Така подриваш мощното влияние на телевизията“, каза Серджо.

Репортер на БНТ: Вие ли извадихте най-доброто от Пенелопе Крус? Какво открихте в нея?

Серджо: „Първото откритие го направи самата Пенелопе Крус. Прочете книгата и се впечатли безкрайно. Цял живот съм бил актьор и знам, че актьорите все търсят. Като ловци, снайперисти! Все търсят образа, който ще ги провокира да изиграят незабравима роля. Пенелопе е страхотна актриса. Тя усеща. И веднага разбра, че този филм ще й даде изключителен човешки характер. Така стана и с втория ни филм с Пенелопе, „Да дойдеш на света“. Пенелопе показа кураж: остави се в моите ръце, дори позволи да я загрозим. Върхове достигна с тези две роли. Сама призна, че такива не идват често“.

Репортер на БНТ: „Когато пишете за силни жени, за себе си ли пишете?“

Маргарет: „Мисля, че да. Женският пример е силен. Но истинската сила идва от крехкостта. Ние всички сме уязвими. Говорим често за празнота. Винаги  нещо ни липсва.  Затова писането е риск. И трябва кураж и честност“.

Серджо: „Мъдростта, опитът, убедеността в творбата са важни. Но и много опасни. Станеш ли прекалено сигурен, се превръщаш в клише на самия себе си. Сякаш всеки път си строиш паметник. Затова – да, крехкостта е голям стимул“.

Маргарет: „Да живееш винаги в съмнение те кара да опитваш отново и отново. Големите творци винаги експериментират. Да се усетиш на върха: ами това е краят! С градините е така: завършената градина е всъщност вече мъртва“.

Репортер на БНТ: „Дори най-отрицателният Ви образ в „Нарния” е уязвим, нали?“

Серджо: „Да! Лошите са уязвими с това, че живеят единствено чрез злото. Това е признак на слабост. А добротата, положителната мисъл е огромна, непобедима сила“.